Рядкост са родителите, които не изпитват чувство за вина за своя родителски подход или не се чудят дали са взели правилните решения за децата си понякога. Работата може да осигури глътка свеж въздух и да ни отвлече от мислите за децата и нуждите им, но и неизбежно усложнява ситуацията.
Обикновено вината се прокрадва, когато усещаме, че не успяваме да изпълним собствените си очаквания и чувстваме, че не правим достатъчно или не сме достатъчно добри родители.
Очакванията ни към нас могат да бъдат повлияни от множество фактори: как сме отгледани, влиянието на медиите, митът, че „може да имаш всичко“, коментари от семейство и приятели и т.н. И всичко това може да се усложни допълнително, ако се сравняваме с другите родители или сравняваме децата си и ни се струва, че не сме на желаното ниво.
Със сигурност може да откриете множество съвети за това как да отглеждаме и възпитаваме децата си. Въпреки това, може да е доста изтощително и демотивиращо, да четеш списък с препоръки как да имаш щастливо семейство, докато работиш. Предвид всички очаквания към нас от работа, семейство, приятели, роднини и допълнителни ангажименти, не е изненадващо усещането, че не винаги изпълняваме очакваното и точно тогава се прокрадва чувството за вина.
Когато родителите се чувстват виновни, те може да се опитват да компенсират по друг начин децата си, в опит да балансират ситуацията. Например, ако се прибереш късно от работа е доста изкушаващо да задържиш детето будно по-дълго време, за да имате повече време заедно.
Ако не си виждал децата си няколко дни, заради командировка, може би ще им купиш нещо специално, за да компенсираш. Ако не си прекарал много време с тях през седмицата, може да напълниш уикенда с най-различни дейности, за да извлечеш максималното от времето заедно. Или може би вършиш твърде много спрямо възрастта им (например, всички домакински задължения), от желание да се грижиш за тях, когато сте заедно. Тези компенсаторни механизми може да ви накарат да се чувствате по-добре в краткосрочен план, но често имат обратен ефект дългосрочно, когато поведението на детето се влоши.
Всички имаме различни механизми за справяне с вината. Може я задържим в себе си, да я игнорираме, да я изкараме навън и да викаме, да се шегуваме пред приятели за родителските си неволи, да пренасочваме чувствата и да се ядосваме на родителите си, или да се опитваме да я удавим в чаша вино. И докато това помага да се разсее чувството на момента, не помага на вас и децата ви в дългосрочен аспект. Ако усетите, че сте заседнали в непрекъснат кръговрат от вина, компенсиране и опити да си скриете чувствата си , това е знак, че е време за промяна.
Как да намерим продуктивен отговор на неизбежното чувство за вина, което изпитват работещите родители?
Важно е да започнем с напомнянето, че децата имат нужда от „достатъчно добри“, а не перфектни родители и че има много важни предимства за децата с работещи родители. Те включват и важният аспект, че имат модел за подражание и това им помага да изградят самостоятелност.
Създайте свои домашни ритуали и рутина, които винаги слагате на първо място. Например, забавно къпане през уикенда или винаги да сте вкъщи за преспиване в определени дни.
Вземете решение за училищните приоритети. Попитайте всяко дете кои са най-важните събития, които трябва да посетите, ако няма как да отидете на всички. Или ако можете се разберете с партньора си да се редувате и всеки да води детето на училище в определени дни от седмицата.
Отделете време за игра и разпускане. Организираните събития са хубаво нещо, но децата имат нужда и от спокойствие и обикновено обичат да прекарват време с родителите си вкъщи. Използвайте отворени въпроси, за да създадете разговор и направете съзнателно усилие да оставите телефона настрана и активно да участвате в разговора с цялото си внимание.
Научете децата да решават проблеми, вместо да им давате бързо съвет и отговор какво да направят. Когато нямате много време, често е по-лесно да решите сами проблема, но да помогнете на детето да измисли различни варианти за решение и да ги изпробва само, му дава чувство за контрол и управление на собствения му живот.
Като цяло е хубаво да си напомняме, че въпреки неприятното усещане на чувството за вина, то може да бъде полезно, ако спрем и се вслушваме в него понякога. Ако сте попаднали в цикъл на чувство за вина, това е знак, че е време нещо да се промени, за доброто на цялото семейство. Работата има важно място в живота на хората и е напълно възможно да има „достатъчно добър“ баланс между личен и служебен живот с някои малки, но добре обмислени промени тук-там.