По стара световна традиция, отпускът за отглеждане на дете е отреден на майката. Добре, че вече живеем в общество, развиващо се с все по-бързи темпове и днешните татковци осъзнават важността от присъствието си.
Малко преди първата година от майчинството ми да приключи, със съпругът ми седнахме и обсъдихме идеята аз да се върна на работа, а той да прекара годината с дъщеря ни. И с гордост мога да кажа, че той беше на 100% съгласен. Винаги казва колко много му липсва малката и колко му е неприятно, че пропуска моментите с нея. А и се старае всяка свободна минута да прекарват заедно - да играят, да четат, дори да поспят.
Идеята двамата да прекарват изцяло дните си сами, първоначално, ми хрумна от изказване, което ме обиди. Мъжът ми се оплакваше колко е уморен от работа и от ранното ставане и късното лягане и ми беше обяснил как аз поне съм имала време да спя до късно с дъщеря ни. Не ме разбирайте погрешно, знам, че е уморен, но това не омаловажава моето изтощение. И знам, че често не подбира думите си, да не казвам, че понякога изобщо не мисли какво и как казва. И въпреки това, се засегнах. И исках да му дам урок. Да го поставя на мое място.
Защото колкото и на някои хора да не им се вярва, майчинството/бащинството е в пъти по-трудно от обикновената работа - стреса от това да отговаряш 24 часа за живота на друг, освен за собствения си, е смазващ; да си погълнат от домакинската работа; да не разполагаш с времето за себе си; да си бледа сянка на това, което си бил; да оставиш хобитата, желанията, нуждите си, дори разговорите с възрастните на заден план... Всичко това и още толкова много, не може да се сравни с работната среда - обедна почивка, или възможността да оставиш недовършената работа за следващия ден, или да оставиш работните проблеми в офиса, или просто да си тръгнеш...
Имах нужда да бъда видяна. Имах нужда да бъда чута. Имах нужда да бъда разбрана. Имах нужда да бъда оценена.
И за моя радост, мъжът ми успя. Направи всичко, от което имах нужда. И беше готов да заеме моето място. И то с голямо вълнение.
От гледна точка на грижите за малката е повече от способен да се справи. Та тя е и негово дете. Разбират се чудесно. Имат специална връзка баща-дъщеря.
Спря ни единствено финансовата част.Тези пусти пари.В момента съпругът ми работи за повече от мен и от сумата, полагаща се за майчинство/бащинство за втората година на отглеждане и това ще доведе до голямо финансово ограничение. А парите са важна част от вземането на подобно решение. Колкото и да ми се иска да е различно, животът е устроен така, че за да го живееш ти трябват пари. И сумата всеки ден нараства... И не всеки има нашия късмет.
И така, в крайна сметка аз останах вкъщи, а той иска, не иска, продължи да ходи на работа. И това беше едно от най-трудните решения за него - да прекарва повече време с дъщеря ни, или да осигурява по-голямата част от семейния ни бюджет. Мечтая си някой ден, всички родители с лекота да могат да изберат – без да се чувстват гузни.
Автор: Йолина | част от екипа на talks | #мамаавтор
コメント