“Нашето ежедневие е тяхното детство” - някъде бях прочела този цитат. Той ме докосна и намери местенце в сърцето ми.. Ако за много неща все още не си давам сметка като родител, тези няколко думи ехтят в съзнанието ми.
Особено през трудните дни. Такива има. Много.
Но, някак замисля ли се за отговорността - за изграждането на основите на възприятието към света на детето си. Онези граници, които очертават докъде мога и искам да стигна. Кога да бъда категорична и кога просто да оставя нещата да се случат без моя намеса. Не съм предполагала колко трудно е второто. Да се опитваш да НЕ си контролиращ, всезнаещ, и улесняващ родител в някои ситуации.
Да владееш емоциите и реакциите си, за да учиш на същото и детето си. Разбира се, това не винаги е възможно. Иначе, светът би бил едно съвършено място. Бихме отглеждали деца, които израстват като стабилни и здраво мислещи хора. Без страхове и без комплекси. Без предразсъдъци и ограничаващи вярвания. Така си го представям. Когато един човек израсне необременен и с пълната свобода и любов на света, то следствие на това, не би имал нужда да “поправя” себе си. Нито да търси грешките и в околните. Тогава би бил мотивиран да дава и гради. Да влага цялата си енергия и развива качествата си, за да прави света едно по-добро място.
Но ние сме хора, далеч от безгрешни и никой не е роден с качествата на родител, независимо добър или не. Тези качества се изграждат в процеса.
С голяма отдаденост от наша страна. И, все пак, да бъдем идеални родители е идея, която звучи примамливо, но не и реалистично. Децата ни имат собствен път и уроци за учене. Ние имаме голяма роля, но не сме и единствения фактор. Мисля, че най-важното е не да бъдем идеални, а да бъдем автентични, щедри и приемащи. Децата ни имат нужда от нас. От нашите най-чисти намерения и искрена любов. Няма правилен или идеален момент, в който можем да кажем за когото и да било - Ето, сега е момента да станеш родител! Вероятно много от нас са чували намеци, шеги или дори упреци от близки и познати.
Защото “Аз на твоите години имах вече две деца!” Или нещо подобно, което вярвам, преди 50 или дори 30 години е било общоприета норма. Но ние не живеем в миналото, нали?
Новото поколение има различен живот и избори от предходните. Освен, че сме израснали с високи очаквания за образование, кариерно развитие, разполагаме и с много информация. Да станеш родител днес, е въпрос на избор. За хубаво или не, това е действителността ни. И аз винаги съм оправдавала личният избор и свобода на всеки човек. Важното е, да можем да поемаме отговорност за тези наши избори.
Да си майка или баща, не те прави автоматично добър или дори способен родител. Не всички сме ляти в калъп и за някои тази роля изглежда, че се отдава без усилия, а за други не. Но, кога е моментът, ние усещаме в сърцата си. Това решение е едно от преобразяващите живота решения. Ето, защо не бива да бъде вземано лекомислено. За мен, най-важното и определящо нещо, което би било условие да станеш родител, е да го искаш и да предприемеш тази стъпка, на първо място тласкан от собственото си намерение и желание.
Не под нечий натиск и очаквания.
Не, защото “ще изпуснеш влака” (сериозно, чий влак?)
Не, защото си над 30 - отнася се специално за жените
Не, защото всичките ти приятели ВЕЧЕ имат деца.
Не, защото така ще се оправят проблемите във връзката (кой изобщо вярва в това!?)
Всички тези причини НЕ СА правилните при вземането на решение да имаш дете. И тук казвам дете, защото имаш бебе за кратко. След това, имаш в живота си човешко същество, което ще се изгради като такова, на база на твоят пример, възпитание и любов.
За да имаш дете, трябва да си сигурен в няколко неща:
Ще му даваш най-голямата си любов и грижа
Ще осъзнаваш, че вие ще сте обвързани по специален начин през целия ви живот
Ще можеш да му осигуриш добра среда, в която да расте и да се развива
Ще си способен да поставяш неговите/нейните нужди пред твоите, когато се налага
Ще му/и отвориш място в сърцето и живота си, да бъде себе си и да има собствен път
Отговорността е повече, отколкото можем да си представим. Но и като всяко друго приключение в живота, се появяват куп възможности и това, което получаваме на свой ред от децата, е просто отвъд всякакви тривиалности.
Онези само-произведените ни дребни проблеми и битовизми, повърхностни нужди и колебания, липсата на ясна посока, просто избледняват. Животът има СМИСЪЛ. Животът ни винаги има смисъл, но този, за който аз говоря е извън нас самите и нашите егоистични идеали. Защото няма такава любов, като тази, която споделяш с детенцето си. Тя е безгранична. Безусловна. Някога си мислех, че ЗНАМ какво е безусловна любов. Но, не беше така. Разбрах я, изпитах я в секундата в която докоснах рожбата си, а може би дори и преди това. Когато се смеех, а той подскачаше в корема ми. Когато си представях как ще изглежда, как ще го прегръщам и целувам. Когато чух сърцето му за пръв път. Когато видях двете чертички и сякаш радостта бе толкова голяма, че щях да полетя.
Някои неща са толкова естествени и непринудени в родителството. А, други са толкова трудни. На родният ми език има една поговорка, която казва, че за да станеш майка, трябва да си по-здрава и от скалата. Наистина е така.
Детето за да бъде добре, една майка е способна на всичко.Такава е тази любов. Такъв е този смисъл. Животът се разлиства пред теб като красива роза, опиянява те с аромата си и ти показва дълбините на съвършената любов.
Призовавам ви да прочетете “Малкият принц”!. Някога може би сте я чели, но прочете я отново! Представете си, какво е да си дете. Представете си какво е да обичаш своята специална роза и да си готов да обиколиш света, заради нея. Представете си след това, какво е да имаш малко, крехко дете, със “звънлив смях”, с чисти очи и още по-чиста душа…
Четях на глас тази книга, докато бях бременна. Понякога ме разплакваше. Не само заради хормоните. А, защото си мислех за всички онези малки неща, носещи голямо щастие. Мислех си за щедростта на малките деца и тесногръдието на възрастните. Ще я прочитам пак и пак, ще я чета и на сина ми, за да знае, че света е красив и изпълнен с чудеса!
Често си мисля, че нашият път на тази Земя е като игра. Преминаваме от ниво в ниво, когато овладеем нови умения и знания и сме способни да преминем трудностите, които ни спират. С всяко ново ниво сме по-добри, по-силни и разполагаме с по-добър арсенал от средства за справяне. Нагоре е трудно, но гледката си заслужава. И, тази гледка е какво сме постигнали, дали, колко сме обичали, с какво сме допринесли за другите същества и за планетата си. Знам, че когато ежедневието те поглъща, забравяш накъде си се запътил и защо си заслужава. Знам, че има дни и нощи, в които си изморен и обезсърчен. Но, родителството те притегля напред и е двигател на волята и търпението. То те прави по-добър човек. Защото по пътя едно по едно освобождаваш нещата, които тежат или пречат, които те разколебават, които ти вредят. Родителството е процес, в който учиш за себе си, за партньора си и опознавате заедно продукта на вашите чувства и намерения.
Родителството не е спасение за една страдаща връзка. То е нов етап за една здрава връзка. За една силна връзка, която би устояла на тревогите, безсънните нощи, преобръщащите всичко промени. Връзка, която ще бъде изпитана и тествана.
Това е истината. Да станеш родител е да опознаеш наново същността си. Мъжът и жената преживяват всичко това по свой различен начин. Понякога се отдалечават, а след това отново намират път един към друг. Но за да устоят, те ТРЯБВА ДА ГЛЕДАТ В ЕДНА ПОСОКА! Тази посока е прекрасното бъдеще на детето им.
Станете родители, тогава, когато сърцето ви жадува за това. Тогава, когато имате доверие в собствената си воля и в подкрепата на партньора си. Станете родители, когато сте готови да ПРИВЕТСТВАТЕ изпитанията и тревогите, за да изпитате най-прекрасната любов и удволетвореност!
Автор: April Bloom | Надин, мама автор в www.theirtalks.com