Етикетите са доста издръжливи. Децата не се раждат с етикети или стереотипи. Те се развиват в движение. Ако им прикрепяме етикети, това може да ограничи растежа или развитието им.
Срещнах тригодишно момиченце и майка му в парка преди няколко дни. На детето не му се разговаряше и прекара много време в криене зад майка си, на която видимо ѝ беше неудобно и настояваше детето да завърже разговор. Накрая тя се предаде и каза: „Тя е срамежлива. Отнема ѝ малко време да се отвори пред нов човек.“
Това беше небрежно подхвърлено твърдение, но нещо у него ме накара да се замисля. Майката изпита нуждата да оправдае действията на дъщеря си и да сложи етикет на детето. Като възрастни, правим това през цялото време. Аз също. Натъпкваме децата си в малки кутийки или им лепваме етикети, тъй като това улеснява нас и света в опита си да ги разберем.
Казваме, че детето е добро в едно или друго. Но то може да притежава по малко от всичко. И докато понякога слагането на етикет може да е утвърждаващо за детето, в повечето случаи го ограничава и възпира растежа му. Това важи и за отрицателните, и за положителните етикети. Но какво можем да направим тогава ние, като родители?
Бъдете осъзнати
Разпознавайте всеки случай, в който използвате прилагателни, за да опишете детето си. Помислете как го описвате на приятели и родители? Етикетите са доста устойчиви. Децата не се раждат с такива, а се променят в движение. Слагането на етикет може да ограничи растежа или развитието им. Децата възприемат етикетите и спират да работят за промяната им.
Етикетите носят съобщение на детето
Кажете на детето си, че не струва в дадена дейност и то няма да може да направи каквото и да е за да промени това. Дори положителните етикети поставят натиск върху детето да се държи спрямо определена роля. Това не позволява да изрази истинското си аз, защото се страхува да не изгуби титлата на „добро дете“.
Избягвайте етикети и обсъждайте специфично поведение
Вместо да прикрепяте етикети на детето си, поговорете за поведението му или действията му. Колебаеше ли се да говориш с тази леличка в парка? Срам ли те е, когато се запознаеш с някого? Какво можем да направим, за да променим това? Така му давате възможност да обсъди емоциите или чувствата си. Учите детето си на емпатия, като разбирате, че има проблеми с дадена ситуация и му помагате да се справи с тях.
Награждавайте или осъждайте поведението
Вместо да казвате на детето, че е било грубо с братята си или че е побойник/побойничка, поговорете за поведението. Дефинирайте действието, не детето. Същото важи за положителната похвала. Като похвалите поведението им, това потвърждава, че те могат да правят промени и подобрения. Така ще ги окуражите да правят малки, но стабилни промени в правилната посока.
Хвалете описателно
Когато детето ви покаже рисунката си, вместо да казвате: „Добра художничка си“, опишете какво ви харесва в рисунката. Като започнете разговор за това и хвалите описателно детето, оставяте място за растеж и развитие. Това я кара да се вгледа в работата и усилието, вместо в наглед вродени характеристики.
Хората са сложни съзнания и ролята ни като родители е да покажем на децата си, че не са отлети по калъп. Всеки от нас е уникален. Като премахнете етикетите, давате на детето си пространство да расте и да се развива.
Преводач: Виктория Димитрова | Източник: Indian Express
Comments