Малко са родителите, които преживяват първите години на детето си, без да чуят, че усилията им да възпитават и общуват с негосъс сигурност ще го разглезят. А ако предупрежденията не са за разглезени деца, то те са за родители, „манипулирани“ от деца. Привързаното родителство не е същото като да даваш на бебето си всичко, което то иска. Обръщаме внимание, че родителите трябва да отговарят по подходящ начин на нуждите на детето, което означава да знаят кога да кажат “да” или “не”.
Понякога в желанието да дадат на децата си всичко, от което се нуждаят, родителите лесно им дават всичко, което искат, а това всъщност вреди. Родителите трябва да се научат да различават потребностите от желанията на детето.
Потребности и желания
Определянето на разликите между потребности и желания не е проблем в първите няколко месеци на родителството. В началото потребности и желания са едно и също. През първите няколко месеца на живот желанията на бебето са и негови потребности. Последователният положителен отговор учи бебетата да се доверят. Товаще ги предразположи да приемат и отговор “не” по-късно, когато започнат да искат неща, които не е задължително да имат. Ако се научите да разбирате бебето си, отговаряйки с готовност на неговите нужди в първите месеци, ще усещате кога да му отказвате на по-късен етап.
Младите родители често питат дали ако често носят бебето си на ръце, реагират, когато то плаче, хранят го при поискване или спят заедно с него, това ще го разглези. Питат и дали този вид родителство ще създаде едно силно зависимо, манипулативно дете. Нашият отговор е категорично не. В действителност, опитът и проучванията показват обратното Привързаността насърчава взаимната зависимост. Дете, което може да очаква и да разчита на това, че нуждите му ще бъдат посрещнати, не трябва да хленчи и плаче, и да се притеснява дали родителите му ще му дадат това, от което се нуждае.
„Привързаното родителство означава да се отнасяш към бебето си по подходящ начин, аразглезването –по неподходящ начин.“ – Д-р Сорс
Теория за разглезените деца
Теорията за разглезването изглежда научно доказана. Изглеждала е логична поне за „експертите“ в отглеждане на деца, които популяризират тази идея още от началото на XX век. Те смятат, че, ако реагирате наплача като вдигате бебето, то ще плаче повече, за да бъде носено повече. Оказва се, че човешкото поведение е малко по-сложно. Вярно е, че, ако носите новородено бебе на ръце през повечето време, то ще протестира, когато го оставяте в креватчето.
То се е научило как да се чувства удобно, и ще Ви го показва всеки път, когато има нужда от помощ, за да си върне това усещане. Въпреки това, в дългосрочен план това удобство вероятно ще го кара да плаче за внимание по-рядко. Бебето ще свикне да се чувства добре през повечето време, а реакциите на родителите му показват как да разпознава собствените си потребности..
Децата се превръщат в разглезени, когато са оставени сами и забравени – така както се разваля и храната. Няма научна основа за тази теория за разглезване на децата, а само недоказани страхове и мнения. Ние бихме искали да оставим теорията за разглезените деца да се развали завинаги.
Практикувайте привързано родителство
Привързаният модел на родителство не е същото като разглезването на децата или създаването нанеподходяща зависимост. Обсебващият родител или майката орлица постоянно се върти около детето си, прави всичко за него заради личните си страхове и несигурност. Детето може да стане извънредно зависимо, защото не му е позволявано да прави това, което е необходимо да прави. Една привързана майка разбира кога да остави детето си да се справи само, да изпита известно разочарование, така че да може да порасне. Затова постоянно обръщаме внимание да се балансира в модела на родителството.
Привързаността се различава от зависимостта. Привързаността засилва развитието; продължителната зависимост ще му попречи.
Разглезването действително се превръща в проблем след няколко години, когато това, че се угажда прекалено и всичко е разрешено, сигнализира за неспособност на родителя да поставя граници и рамки. Най-често това се случва при деца, които са материално осигурени или чиито родители са в капана на нефункционални модели от собственото си детство.
Какво казва науката?
Проучванията относно привързаността разбиха теорията за разглезените деца. Изследователите Д-р Бел и Д-р Ейнсуорт от университета „Джон Хопкинс“ анализират 2 групи родители и децата им.
В Група A са бебета с привързани родители. Тези бебета са силно привързани към родители, които отговарят на потребностите им.
В Група Б попадат бебета, обгрижвани по-сдържано, с установени графици и по-малко инстинктивен отговор на техния плач. Всички бебета са наблюдавани поне една година. Коя група мислите, че се оказа по-независима?
Група A, силно привързаните бебета. Учените, които проучват въздействието на модели на оглеждане на деца в по-зряла възраст стигат до заключението, че теорията за разглезените деца е пълна глупост.
コメント