МАМА АВТОР | (Катя) Катя Атанасова

Представи себе си с няколко думи.

Коя си ти вкъщи, в живота, в семейството, в работата, сред приятели?

Казвам се Катя Зашкева-Атанасова, на 29г. Завършила съм медицина, към момента търся своето място сред множество възможности, които предлага тази професия. Обичам конете и от малка се учех да яздя.

От година и осем месеца съм майка на нашата сбъдната мечта – дъщеря ни София. Смея да кажа, че в майчинството успях да загубя и открия себе си безброй много пъти, то ме учи на пъстрите цветове на живота и ми разкрива пред мен множество аспекти на човешките отношения. Преди да забременея само мечтаех за тези дни, без дори да подозирам мащаба на емоциите, които се съдържат в тях. Благодарна съм.

Аз се определям като емоционален човек, дори свръхчувствителен, което ми позволява да прочитам и най-малката промяна в отношенията между хората. Това е колкото полезно, толкова и разрушаващо за мен самата, защото трудно се обработват купища емоции.

Аз съм интроверт, имам нужда от тишина, обичам да творя. Всеотдайна съм в семейството си и обожавам да помагам на хората. Старая се да съм всеотдайна във всяка дейност, която извършвам и да зачитам чувствата на хората около мен. За мен е от изключително значение как се чувства човекът, с когото общувам. Вярвам в доброто, вярвам в човещината и в това, че заедно хората можем да преодоляваме препятствията. Понякога ми е трудно да приемам колко е несправедлив светът към някого. Понякога съм гневна, но вярвам в Бог и в това, че всяко нещо се случва с причина.

Ръководя се от съвестта си, защото вярвам че тя е онова вътрешно чувство, което е заложено вътре в нас, за да ни направлява в борбата между доброто и злото.

Обичам съпруга си.

Кое те вдъхнови да станеш МАМА автор в глобалната платформа за родителство, майчинство, семейство и ранно детско развитие - talks.?

Мечтая си професионалното ми развитие да ми позволява да помагам на хората, в частност на новите родители и на бъдещите такива. Там, в този период от живота си аз изпитах най-вълнуващото и най-разтърсващото, и точно там смятам, че човек има нужда от подкрепа и разбиране. Именно това ме вдъхнови да стана част от екипа на МАМА АВТОР. Обичам да пиша, да подреждам мислите си в думи и другите да се откриват в тях. Надявам се чрез тази платформа да успея да вдъхна увереност на читателя, че не е сам. Че чувствата му са значими, разбираеми, нормални, човешки. Че да си родител е трудно, но да бъдем заедно е ключът към успеха.

Как те промени майчинството и защо?

А как се чувстваше преди него? Какъв е животът преди децата и след децата?

Майчинството ми подари толкова много. Има толкова много клишета, повярвайте ми, верни са. За това как когато гушнеш рожбата си за първи път те обзема такава любов и топлина, сякаш дори слънцето не може да те стопли така. Че докато бебето ти плаче, ти ще плачеш с него, защото сърцето ти кърви. Как бързо расте и се променя, как ежедневието е монотонно, но обръщайки се назад виждаш колко всъщност се е променило. Как един ден ще видиш детето си да ходи и ще бъдеш щастлива. И колко много сълзи. От радост, от безпомощност, от изтощение и гняв.

Нямаше как да знам за всичко това преди да стана майка. Животът преди децата няма нищо общо с животът с децата. Защото тази любов и грижа е неизмерима, недостижима и непредвидима.

Изключително съм щастлива, че получих тази възможност да бъда част от екипа ви.

Какви теми ще представиш на аудиторията от родители, бъдещи такива, семейства и специалисти? Какъв ще бъде твоят фокус и защо?

Бих искала да развия теми, свързани с емоционалните аспекти на четвъртия триместър, взаимоотношенията между родителите и динамиката на промените по време на бременността и след раждането. Защото когато се роди един нов живот, фокусът на семейството се променя и сякаш с лека ръка загърбваме тези взаимоотношения. А за да расте едно дете щастливо, има нужда от уютна среда. Именно тук е и ролята на мъжа и жената, които не са само родители, а хора – с нужди, желания, страхове. В тази изпълнена с умора ситуация всеки трябва да има своя пристан, където да среща разбиране и да се чувства защитен и свободен да надгражда себе си.

Искам да дам гласност на едно сериозно състояние по време на бременността- хиперемезис гравидарум, от което аз самата страдах. Вярвам, че имам много бъдещи майки, които преживяват това в тишина.

Бих желала да говоря за взаимоотношенията с детето. Да споделя моя опит и в какво вярвам. Вдъхновява ме фактът, че зачитайки емоциите на дъщеря си, аз виждам, че тя се чувства значима. Детето е една необятна вселена, пълна с любов, любопитство и игри, то ни дава безброй уроци и ние трябва да сме готови да ги научим. Да се водим по него и да му позволим да разгърне потенциала си като човек, пораствайки в една любяща семейна среда.

Неминуемо проектираме себе си върху децата си и затова е хубаво от време на време да поглеждаме отстрани на ситуацията и да си даваме сметка кое всъщност е най-важното нещо. А именно – усмивките.

Важно е да поставяме граници, да ги следваме и да се учим заедно с детето.

Имаш ли собствен блог или страница, в които да споделяш своето творчество? Сподели с нас.Четеш ли често статии и различни материали, за да подобряваш своите умения и знания като майка и жена? Нужно ли е? Имаш ли любими такива - книги, популярни статии, материали, от които ти самата черпиш вдъхновение?

Към момента имам Фейсбук група за взаимопомощ. В нея споделям лични истории както и най-новите проучвания на тема Хиперемезис гравидарум. Има доста страници в социалните мрежи, които следя и ми помагат да се усъвършенствам, помага ми споделения опит на другите около мен, защото така получавам разнообразни гледни точки. Като млада майка смятам че мога да подаря и своите виждания и ако успея да помогна на малцина, ще бъда удовлетворена.

Как виждаш платформата за родителство talks.? Ако ти беше не мама автор, а просто читател, какви теми щеше да търсиш и искаш?

Платформата talks е чудесно пространство, което дава безброй възможности за развитие. Могат да се дискутират толкова теми, да се споделя опит, който да бъде полезен на читателите. Човекът винаги има нужда да се чувства като част от някакво общество, именно talks може да бъде такова за мнозина. Принадлежността ни дава сигурност и увереност. Това бих търсила аз като читател. Теми, които разгръщат моите преживявания и ми дават нова перспектива как да погледна на тях.

Има ли нещо, което ти липсва като родител?

Нещо, което все още не си успяла да реализираш в личен или професионален план?

Бих казала, че има още доста какво да търся в себе си като родител, защото не съм перфектна майка, просто се старая да бъда най-добрата версия на себе си. Допускам грешки, извинявам се, прощавам. Често се връщам назад и си казвам, че може би ми е липсвало търпение. И време, разбира се, че на кого не му липсва време?!

В професионален план искам да развия идеята за следродилната грижа и нейната значимост, както и темата за Хиперемезис. Тази диагноза е много слабо позната и е време това да бъде променено. Тепърва ми предстои да се върна на терена на работещите майки и изпитвам страх от предстоящото.

На какво най-много би искала да научиш семейството и децата си?

Това, на което искам да науча семейството си е да вярват в Бог, в доброто. Мечтая си детенцето ми да има добро сърце, да бъде щастлива и да намери своето място в този свят. Мечтая да я науча , че утрото е по-мъдро от вечерта. Да помага на хората с всеотдайност, да бъде лъч надежда и светлина в мрака на някои души.

А себе си? Ако можеше да притежаваш едно единствено качество или суперсила в ежедневието ти на майка, какво би било то?

Ако можех да притежавам още едно качество, като майка това би било да се наспивам бързо. Когато съм отпочинала, имам търпение да бъда по-добър човек, по-добра майка и да надскачам себе си.

Интервю с Катя Атанасова, мама автор в платформата за родителство talks.