„Лъжата бива два вида: на едната лъжа краката са къси, а другата има дълъг нос.“
Карло Колоди
ИСТИНАТА ЗА ДЕТСКИТЕ ЛЪЖИ
Като повечето родители, може би и вие сте се чувствали шокирани, ядосани, наранени и дори предадени, когато сте разбрали за пръв път, че вашето дете ви е излъгало. Но ако се върнете назад и разгледате лъжата като част от емоционалното и интелектуалното му развитие, ще откриете, че тя не го превръща в предател и измамник, нито пък в дете със сериозни проблеми във възпитанието.
Всъщност най-новите изследвания показват, че лъжейки на шега, всъщност това е нормално за тяхното развитие. Обикновените човешки желания – независимост, желанието за реализация и емоционален контрол – са същите фактори, които карат и децата да лъжат. Общоприетото е, че малките деца не са способни да лъжат. Последните изследвания обаче разкриха, че повечето деца се научават да лъжат правдоподобно между своите 2 и 4 годинки. В ранна детска възраст детската лъжа е свързана най-вече с причини, които са свързани с развитието и са с емоционален характер.
Първата успешна лъжа може да бъде отнесена като постижение в развитието му, защото очертава откритието на детето, че неговият ум и мисъл са отделни от тези на родителите му. Същото е и разбирането, че съществува думичката “НЕ”, което помага на децата да очертаят границите между техните собствени желания, мисли и чувства с тези на останалите. Както и за всичко останало, децата се учат да лъжат от хората около тях.
“Погледи този смешен човек”, казва детето. “Не харесвам това”, ще каже то за подаръка на баба си. “Ууу” - за храната, която не е вкусна. С течение на времето възрастните учат децата си, че тази форма на откровеност не винаги е добре дошла. Децата също наблюдават и лъжите в живота на възрастните. Важно е да се отбележи и обстоятелството, че децата са великолепни имитатори. Преди да предприемете конкретни действия по справяне с проблема с лъжата, си помислете дали не сте дали грешен пример на детето, например „кажи му, че ме няма” при разговор по телефона и т.н. Ние всички лъжем, когато ни е удобно, а нашите деца виждат това и се учат, но не винаги толкова умело.
РАЗВИТИЕТО НА ДЕТСКАТА ЛЪЖА
След четвъртата си годинка децата лъжат по много от същите причини, заради които възрастните го правят: да избягат от наказание, да спечелят предимство, да се предпазят от нежелани последици, и дори да повдигнат самочувствието си. Малките, както и възрастните, понякога лъжат за да демонстрират сила, да запазят тайната за себе си, или да предпазят приятел.
Когато дете лъже, то вероятно се опитва да промени ситуацията, така както би искало тя да бъде. При лъжата съществува процес на развитие. На първия етап, детето иска да постигне определена цел или да спечели, казвайки нещо, което само то знае, че не е истина. Неговото намерение може да въздейства на поведението на слушателите, например да избегне наказание или да получи награда.
Относно детската лъжа са направени няколко проучвания.
В празна стая изследователи подредили няколко деца на възраст между 2 и 3 годинки. Тяхната задача била да не надничат към играчките на масата зад тях. Изследователите ги оставили сами и след около пет минути се върнали. 90% от децата погледнали към куклите, а мнозинството – около 2/3 – се прикрили. 1/3 майсторски излъгали, като казали че не са надничали, докато останалите не отговорили на въпроса, претендирайки, че не са чули условието на поставената им задача. На тази възраст фантазията често се разминава с действителността.
ЛЪЖАТА, КОГАТО ДЕЦАТА СА НА 3 ГОДИНИ
Понякога тригодишното ви дете ще започне да разказва история, а вие ще е чуете какво ли не, защото то ще прибавя още и още. Лъжите на тази възраст могат да постигнат целта си, но тригодишните обикновено не са изкусни лъжци. Всъщност те не обмислят, че слушателите им ще наблюдават и тяхното поведение – мимики и жестове. И така те се учат да лъжат в погрешно време, тъй като пренебрегват останалите фактори, с които да прикрият следи си.
ЛЪЖАТА, КОГАТО ДЕЦАТА СА МЕЖДУ 4-6 ГОДИНИ
На 4 години, децата разбират разликата между истината и лъжата и знаят, че да лъжеш е лошо. Обикновено те казват истината, а ако ли не то това е очевидно. Децата обаче стават по-опитни лъжци, защото познават и оценяват доверието на слушателите от изказаните думи. Когато същото изследване с куклите е проведено с деца на възраст между 4 и 6 изследователите открили, че по-големите успяват да устоят на изкушението да надникнат. Тези от тях обаче, които погледнали били по-способни лъжци.
Видеозаписите показват друг важен момент при по-големите деца: След като надникнали, те не изглеждали особено щастливи. Всъщност били, но променяли своето изражение всеки път, когато някой от изследователите се появявал – буквално “сменяли физиономиите си”. На 4 - 5 години децата разбират ефекта на грешното послание. Разбират, че слушателите ще интерпретират и оценяват думите им в светлината на техните съществуващи знания. Но те се затрудняват с това дали слушателят вярва на думите им. На 5 години то казва: “Никога недей лъжи, защото ще ти порасне носа”.
ЛЪЖАТА, КОГАТО ДЕЦАТА СА МЕЖДУ 6-8 ГОДИНИ
Между своите 6 и 8 години децата стават по-добри в измислянето на лъжи. Те осъзнават: “Иван иска майка му да си мисли, че той се чувства зле от факта, че баба му няма да го посети”. На този етап, той не е доволен само от собствената си лъжа, но внимава за мотива и стойката си, тъй като може да са съмнителни. В следващия етап от развитието си на около 10–11 години, повечето деца стават изкусни лъжци. Разликата сега обаче, е че родителите и учителите не се подават вече на невинния им поглед и личице, както и на тънките им гласчета или необичайното странно им алиби.
КАКВО ДА НАПРАВИТЕ, АКО ДЕТЕТО ВИ ЛЪЖЕ?
Когато детето ви излъже, си спомнете че това е нормално. Да лъже е начинът му да получи това, което желае. Това не означава да изследвате като детектив всяка негова дума. Подобни действия карат детето ви да се чувства сякаш му нямате доверие. И дори когато то прави разлика между лъжата и истината (на 4-5 години) няма да разберете, кое е вярно и кое не, ако не го попитате директно.
Ако все пак разберете “истината”, ще е защото сте го накарали да ви я каже. След като разберете, че то е облизало шоколада от тортата, какво печелите? Трябва да насърчавате детето си да поеме отговорност за действията си. Но внимавайте, притискайки го може да го накарате следващия път да премълчава част от истината. Да помогнете на детето си да се развива според нормите в обществото и да бъде отговорно за действия си не е работа за един ден. Лъжата е част от неговото израстване.
Ето и някои хитринки, които може да ви бъдат полезни да научите детето си да разбира истинността:
Модел на подражание, който очаквате да видите в своето дете. Това звучи ясно, но всъщност никак не е лесно да виждате как ви лъжете. Ако искате да чувате истината, трябва да го направите по трудния начин: показвайте, че му вярвате. Но това може да стане само при дете, което се интересува от своето благоденствие и от това на останалите.
Помислете преди да действате. Ако сте спокойни, ще общувате много по-лесно. Първата стъпка е да го накарате да разбере, че това държание е лошо (например кражбата). Разберете и защо вашето дете ви е излъгало. Не забравяйте, че някои деца лъжат много по-често, за да избегнат гнева на родителите си, отколкото да избегнат наказание.
Използвайте последици, които спомагат за разкриването на лъжата. Следващата случка е често срещана при децата. От детската градина/училище са изпратили съобщения по сина или дъщеря ви за среща с вас. Но вие не сте получили нищо. Шокирани сте, когато учителя му/й се обажда по телефона, а детето ви отрича да знае за каквото и да е съобщение. В подобни ситуации, въпреки емоциите, които бушуват във вас - гняв, отчаяние, безнадеждност и обида, е най-добре да запазите спокойствие. След което настоявайте да информира учителя си, че то не е дало бележките на родителите си, и че съжалява. Нека да поиска и друга бележка, която да занесе вкъщи.
КАК ДА ХВАНЕТЕ ДЕТЕТО СИ, АКО ТО ВИ ЛЪЖЕ?
В случая с детската градина/училището се запитайте дали то се е опитало да избяга от наказание. Може би е било уплашено от последиците на това, което е направило, и че е сбъркало. Как ли се е чувствало? Разтревожено, виновно, засрамено, уплашено?
Винаги има мотив и значение на това, което ни казват децата. Запитайте се какво печели, ако излъже. Маркирайте последиците от лъжата. Малките деца са много интересни, когато разказват нереални истории, така както гласи поговорката за излъганото овчарче. Когато детето е в състояние да промени своята история и да ви каже истината, накарайте го да повярва, че се радвате, че е постъпило така. Това ще подсили доверието му и ще направи по-лесно да ви каже истината следващия път.
Най-важно е да разберете, какво послание иска да изпрати детето със своята лъжа. Понякога тя е знак, че има нужда от повече внимание. За дългосрочен период могат да се създадат навици (например, приказка за лека нощ, или определяне на времето за гледане на телевизия), което увеличава неговото чувство на сигурност в семейството.
Ерик Ериксон говори за ранното детство, че:
“Дълга и продължителна задача е да възпитаме децата си да бъдат добри. Но трябва да общуваме – да намерим начин чрез опита, свои собствени думи, с които се да свържем с децата си. Трябва да се научим къде е нашето място, и трябва да се уверим че децата ни го знаят, разбират защо и ще последват примера ни.”
Автор: Жечка Илиева | детски психолог | част от екипа на talks | #мамаавтор