S.O.S Мрънкащо дете – Сега накъде?
-Студено ми е! Яде ми се! Не искам това! Искам онова!...
Няма родител, който да не знае що е то? Дете, което капризничи.
Когато едно малко дете се оплаква, мрънка или плаче, то това не значи, че е лошо или невъзпитано. Малкото човече ни дава знак, че има да ни каже нещо. То иска да ни сподели, че има нужда от внимание.
И все пак подобно поведение не бива да се избягва с лека ръка, а да се търси начин да бъде ограничено. Причината – необходимо е противодействие, преди мрънкането да се е превърнало във вреден навик. Смята се, че работата върху подобен тип изразяване може да предотврати задълбочаването на емоционални проблеми, които има вероятност да се появят с течение на годините. Такива са например апатия, липса на адекватна преценка, невъзможност за себеизразяване, незачитане на авторитети и др.
Добре е детето да показва емоции, но то има нужда от балансирано и здравословно изразяване. Тук идва нашата роля. Обичам да казвам, че детето е като една неокосена ливада. Накъдето го насочиш, натам ще отиде. Като родители ние сме отговорни за емоционалната интелигентност и психологическото развитие на нашите наследници. Със сигурност не бива да омаловажаваме емоциите на децата, също така необходимо е да осъзнаем, че не душевните им преживявания се нуждаят от възпитание, а тяхното поведение. Задачата ни е сериозна и трябва да имаме предвид, че никак не е препоръчително да въплъщаваме децата си в герои на Флобер, да дисциплинираме чувствата им и да ги превръщаме в объркани емоционално същества.
Е, стига вече съм ви отчайвала! Имам добра новина!
В помощ на борбата с хленченето има много лесни трикове. Във всички обаче се крие една дълбока тайна - родителското самообладание. Да, капризите са влудяващи, недоволните деца са ужасно изнервящи. Но що се отнася до развитието на вашите мъници, трябва да знаете – това е напълно нормално, детето ви е нормално, няма дете, което да не капризничи в един или друг момент! Важното в случая е всичко да е в рамките на нормалното както от страна на детето, така и от ваша страна. Крещенето и виковете не са спасение! Никак даже! Не, няма да стреснете детето, не малкото човече няма да си каже „повече няма да правя така“. Напротив – крясъците нараняват. Болезнено, Много. За дълго.
Детето е огледало на родителите си. Ние сме пример за тях, те изграждат света си според нас, според нашите виждания, според нашите ценности, според това, което им показваме. Ако на вас като дете ви е крещяно, сега имате възможност да прекратите тази порочна практика и да се превърнете в свеж нов модел за подражание. Викането никак не е ефективно, що се отнася до справянето с проблема. Освен че може да предизвикате поведенчески проблеми у детето си, учените смятат, че викането стига и до мозъчни последици за малкото човече. Често сред последствията е и развитие на комплекс за малоценност, недоверие, невъзможност за стабилни взаимоотношения, нерешителност и др.
Гневът е нашата най-опасна емоция. А най-простият начин да я овладеете е следният - преди да се извикате на детето си, поемете дълбоко въздух, „изключете се“ за миг и пребройте до 10. А след това на трезва глава говорете! На детето се говори бавно, спокойно и с уважение. Ако искате то да ви зачита, е, мили родители, третирайте го по начина, по който искате то да се държи с вас.
Помогнете на вашите наследници да вникнат в проблема. Често детето хленчи за дребни неща. Всъщност обаче зад капризите се крие друга причина. Поради своята когнитивна и психологическа незрялост, мъникът не може да сподели определен факт, който го е разстроил емоционално. Това може да е ситуация, в която не знае как да се справи. Всяко малко нещо може да се отрази на поведението на детето. Например адаптация на ново място, тормоз от връстник, дори най-простите физиологични нужди (сън, хранене, жажда) могат да изнервят малките човечета.
Успешна стратегия за намаляване на хленчещите моменти е да се уверите, че обръщате достатъчно внимание на детето си. Това означава да прекарвате пълноценно времето си заедно, да учите, да пеете, да сте жизнерадостни и весели. Да говорите много, да откриете интересите му и да ги насърчавате. От ранна детска възраст децата разбират какво иска да им каже родителят. Говорете с малчуганите си на тяхното ниво и проявявайте емпатия. Често детето просто се чувства пренебрегнато и един малък разговор, лек жест или нежна милувка може да повдигнат духа му.
Лесен подход за подобни "мрънкащи" ситуации е да разсеем вниманието, да покажем съпричастност и с кратък отговор да преминем към някаква конкретна дейност. Много интересна и занимателна задача за опазване психичното равновесие в моменти на хленчене е перфорирането. Да, звучи странно, но всъщност е много полезно, защото чрез тази дейност развивате така важната фина моторика, чрез която концентрирате вниманието на детето си и развивате мисловната дейност, съсредоточавайки енергията в определена посока.
Как да го постигнете? Например нарисувайте заедно 10-20 цветни кръга и дайте на детето задача да перфорира окръжностите. Много лесна и ефективна стратегия за овладяване на недоволството.
Друг начин за справяне с детските емоции е насърчаването. Например ако детето се оплаква, че му се студено, можем да го попитаме как може да разреши този проблем. Така малкото човече започва да мисли, да ползва логически натрупания до момента опит и само да влиза отново в зоната си на комфорт. Опитайте да насочите малкия наследник към извод за степента на проблема – дали това е нещо дребно, за което не си заслужава да влага толкова енергия, или нещо голямо, което го е наранило.
При всички положения поставянето на ясни и континенти граници е от изключително значение за връзката дете-родител. Не всяка прищявка на детето заслужава да бъде угодена, но и не всяко хленчене е знак за първична детинщина.
За да предотвратим наличието на тревожност в ежедневието на децата си, е добре да търсим баланс, но не и да излизаме извън кожата си. Контролът на поведението не се отнася до контрол над емоциите. Ако показваме, че всяка ситуация има положително въздействие и позитивен изход, то ще научим детето си във всичко да търси добрата страна.
Автор: Веселина Петрова, мама автор в www.theirtalks.com | Специалист по ранно детско развитие, позитивно родителство и арттерапия