Внимание: Всички смешни прилики с лица и събития в съдържанието са случайни!
Някога в блажените дни на миналото, имах доста различно виждане за свободното време. Една концепция, която сега ме кара да се заливам от смях, защото знам, че цялото ми време е било свободно време. Или ако мога така още да го нарека - време “на свобода”. Тогава често слушах истории на приятелки и познати, които вече имаха деца и макар да им съчувствах, не разбирах съвсем действителността им.
Простете ми, момичета! Спомням си как си мислех колко налудничаво ми звучат някои неща. В главата ми се блъскаше въпросът “Как така?”.
Как така, нямаш време?
Нямаш време да излезеш с приятелка на кафе?
Нямаш време да четеш книги, а филми изобщо вече не гледаш?
Как така нямаш време да си измиеш косата?
Да, чудех се и се питах тези неща, тогавашната ми версия на момиче на свобода не можеше да си ги представи и смяташе, че за всичко трябва да имаш стандарти. Колко важно само звучи! Дори със сълзи от смях (и не само) помня как се възмущавах на всичките разкази в множествено число. Спахме, ядохме, къпахме се, ходихме до тоалетната….Ама, вие, сериозно ли?!
Въобразявах си, че тези обстоятелства са продукт на слаба воля, липса на креативност и влизане в коловози, или дори мързел. Сега със срам и позор се оправдавам с наивността и неопитността си. Сега вече знам колко ограничен ресурс е ВРЕМЕТО, след като имаш дете.
В един наистина прекрасен ден се промени и моят живот и усетих вкуса на студеното кафе. Нямах време. Всичките 24 часа, с които разполагах, бяха посветени на едно малко гръмогласно птиче, което на всеки час или два надаваше вой и все нещо искаше. Знам, какво си мислите, докато сърдито си оправяте гнездото, което наричате “небрежен кок”, който всъщност е единственото спасение за немитата навреме коса: “Пада ти се!” Ако ще ви успокоя, аз съм със същата “прическа” в момента, защото е или, или - имам чиста коса или нов материал!
И така започнаха и моите истории в множествено число, въпреки ясните ми и подпечатани от свидетели закани и закони - О, не, моето дете няма да превземе леглото ми! Не, аз няма да му позволявам да ми нарушава личното пространство и да ме следва навсякъде! Моля ви се, трябва да има граници! Никога няма да говоря като вас, луди майки, такива - НИЕ ТОВА, НИЕ ОНОВА.
Е, добре дошла в клуба, скъпа! Но, нека се върнем на времето. Времето е странна линейна величина, то хем е там и нетърпеливо тиктака, хем незабелязано ни се изплъзва. Как така? Свикнали сме да го измерваме непрекъснато, да го следим изкъсо, да не го изпускаме от поглед и все пак никога да не ни излизат сметките с него. И, в заключение да въздишаме - Ах, просто нямам време, все не ми остава време. Съгласни ли сте? Досега не съм чула някой да каже “... днес имах толкова много време, остана ми време в излишък, какво да го правя..на кого да го дам?”
Смешно е, но и малко тъжно. Ако не ние, човешките същества, с всичките си машини, дисплеи, изобретения и трикове за печелене на време, то чудя се, кой друг би имал такова в крайна сметка? Не съм чула някоя котка да се оплаче, че няма време. Не изглеждат и да бързат за някъде. Поспиват си, гушкат се, препичат се. Вярно, не говоря котешки, факт. Но скоро една приятелка ми разказа : “Гледам една котка с пет котенца, и всичките накуп се борят да сучат, а аз си мисля - Ех, котарано, и твоята не е лесна, хората с едно дете трудно се справяме, а ти с цели пет!”.
Разбирате ли, в природата всички освен нас, хората, си вършат тихо и кротко задълженията и не се оплакват, че нямат време. А, ние, с всичкият интелект, изобретения и организации, все недоволстваме, че денонощието не ни е по стандартите и нуждите. Да ви кажа, убедена съм, че и по-дълго да беше, пак щяхме да сме стресирани, просто защото така сме устроени. За да сме дзен, трябва да работим със времето, а не през него. То е всъщност само тук и сега.
И, в тези редове на мисли, с малко неудобство и срам си зададох същите въпроси, които някога превъртах в мислите си. Как така не ми стига времето? Мързи ли ме? Липсват ми воля и въображение ли? Влизам ли в скучни коловози?
Помислих, помислих и реших. Ако не аз, кой друг може да ми помогне? Да организира времето ми? Да се погрижи за нуждите ми?
Така започнах Реформата на Времето.
С всичко, което можех и с всичко, което не можех (уж) да променя. За себе си знам, че не искам скучна рутина, а низ от моменти на радост и наслада. Разбира се, паралелно с това, да се грижа за всички около себе си. Денонощието е еднакво дълго или късо - според начина на мислене - за всички ни. Едни успяват да творят дните си и да ги изпълват с постижения и изживявания, а други само да се оплакват. Ако денят е бил изпълнен с разнообразни проекти, срещи с любими хора, пеене под душа, ароматно кафе или чай, някак се усеща ползотворен. Учителката ми по йога ми беше казала нещо, което често изплува над океана от мисли и тревожност. Тя каза, не се задълбочавай толкова много, ние имаме различни роли, всичко е игра. Всяка роля ни учи нещо за нас самите. Тази перспектива ми напомня, че щом съм се справяла в други области, щом съм работила с невъзможни срокове и условия, щом съм успявала да създам магията за някой клиент, като дизайнер, защо да не бъда по-добра в ролята си на майка? По-добра както към другите, така и към себе си?
Така се превърнах в комедиен мултитаскър. Може да е налудничаво, но за мен някак си работи. Ето как процедирам с ограниченото си време и успявам да постигна ефекта “ win win”. Това са моите проекти за запазване на разсъдъка и себеуважението. Ако искате, опитайте и вие!
Проект: "Време за приятелки"
Да, знам, може би с някои приятелки пътищата ви са се разделили или поне временно сте се отдалечили. Майчинството може да е самотно, ако не намериш съучастнички с деца на подобна възраст. Но, хей, това, че приятелката ти си търси гадже, а ти разказваш само за бройките сменени пелени, не означава, че приятелството ви трябва да приключи! Да, възможно е, тя да не ти се обади дълго време след това. Но, също така, това не означава, че не можете да говорите за други неща. Защо не и просто да подобриш уменията си на слушател, и да си припомниш за лудите времена с късните запои, шумните клубове и безразборният …. стана опасно, но имах предвид ШОПИНГ. Да, ти какво си помисли.(Засмя ли се, признай си?)
Шопинг, с часове, с приятелка, да обиколиш магазините и да пробваш колкото искаш рокли, които да не трябва нищо да скриват! Ето, видя ли, забавно е, дори само да слушаш и да си припомняш за неангажираността. И, не се тревожи, рано или късно ще срещнеш своите отбор “мами”, с които без срам и погнуса да обсъждате всякакви пелени и съдържащите се палитри в тях. Този забавен проект, наречен Време за приятелки, се изпълнява поне два пъти седмично, за стабилно психическо здраве!
Проект: "Време за ТЕБ"
Тук ще ти трябва доза изобретателност, защото, нека сме искрени, всеотдайната ти женска природа ти е вградила оръжие за самоунищожение, в случай, че помислиш първо за себе си! То се нарича гузна съвест. Нищо друго, освен гласа на майка ти, която те учи как да си гледаш детето, не може повече да те пречупи и открадне и малкото ти читав сън.
Така че, освен въображение, за проекта се изискват и гъвкавост и работа с екстремно кратки срокове. Представи си, че си сапьор. Не губиш ценно време!Ето как, например: Приспиваш бебето, дори да ти се спи, тичаш за златен медал до банята, измиваш си косата, сякаш живота ти зависи от това. Измитата коса е най-високата оценка за една майка, но сешоарът и оформената прическа са просто престиж! Когато мъжът ти се върне от работа и си спомни колко прекрасно същество си, може да измие чиниите, може да сгъне дрехите, а може да ти направи и масаж. Ще ми благодариш по-късно, или на него! За невероятните си усилия ще получиш и нескритото възхищение, примесено с капка благородна завист и от останалите майки. Няма нужда да скромничиш, момиче, заслужаваш да блестиш ( или поне косата ти) Този проект се отразява пряко върху семейното благоденствие. Хубава жена, щастлив дом!
Проект: "Време за децата"
Сигурно си казваш, хайде пак старата песен. Да, но този проект има тайно кодово име, което е МЪРЗЕЛИВА МАЙКА.Той е особено важен за възпитанието на децата ни.
Да не забравяме децата си. Особено, когато имаме домакински задължения. Децата, от момента, в който стабилно сядат, са всичко друго, но не и безполезни. Впрегнете ги на работа, намерете им полезни занимания. Дори да са елементарни. С времето те ще се научат да помагат все повече. Представи си алтернативата детето ти да е на 40 и да разчита още на теб. Стреснах ли те? Ето защо, колкото по-рано - е моето мото - толкова по-добре. Вярно, трудно ти е да си представиш как двегодишното ти диваче ще ти е полезно с нещо. Всъщност би се изумила, колко много може да прави на малки порции и с малки отговорности. Тук качествата, с които да се утвърдиш са търпение (големи дози), хумор и неперфекционизъм. Когато стане напечено си повтаряй мантрата : Каквото си постелиш, на това ще легнеш.
И си мисли за това, как с развиването на уменията на мъничето ти, твоето време за мързел се умножава в бъдещето. Това е като стоковият пазар. Трябва си търпение и вяра. Включвай детето си във всяко безопасно за него занимание - докато простираш, готвиш, сменяш спално бельо, пазаруваш.
Знам, знам. Казваш си, но това е невъзможно, дори понякога животозастрашаващо. Не, всъщност не е. За всяка възраст има подходящи задачи. Играйте заедно. Сложи купа с вода и дай на детето си да измие зеленчуите. Позволи му да вади чистите съдове от съдомиялната и да ги подава. Помоли го да носи щипки за прането. Избирайте продукти заедно в магазина. Учи го в това време на букви, цветове, цифри. Няма да повярваш каква промяна ще настъпи в поведението му, при наличие на важна отговорност, с която да се почувства полезно.
Да, точно твоето малко тасманийско дяволче ще изпълнява прецизно нещо, което е ново, интересно и досега непозволено. Вероятно отначало ще е за пет минути. Но, хей, кой друг наоколо имаш, който да ти помогне пет минути? Пдоготви се, ще разлива, ще чупи и цапа. Но, само така ще го научиш да се справя само и в един прекрасен ден да чуеш: Не, мамо, почини си, аз сам ще си направя сандвич… или, Мамо, нека ти помогна с прането!
Едни от най-любимите ми спомени са точно такива, правим неща ЗАЕДНО със сина ми, смеем се с глас, правя му вълни с чаршафите, а той скача по тях и грее от щастие.
Готвим и учим зеленчуците. Включвам го във всичко, което мога. И, не защото няма как иначе, а защото искам, защото сме близки и се забавляваме. Защото спирам да бягам подир времето и не ми пука дали леглото е идеално изпънато, чиниите педантично подредени, аз съм тук и сега. И ми стига. Времето ми стига, моментът е идеален и неповторим.
Това са моите проекти, ежедневно отмятам по един и от трите,създавам си не рутина, а ритуали. Живея с наострени сетива за малките неща. Вкусвам живота като дете. Щастлива съм да се грижа за близките си, за себе си, за дома си. Колкото и както успея. А, времето, то е точно толкова, колкото винаги си е било. Но сега е повече от всякога наситено, концентрирано и магическо.
Надявам се да съм ви разсмяла и да съм ви припомнила, че всичко е във вашите ръце, а често и във вашето сърце. Там, в сърцето, време няма. Има само сега. Живейте го, с петна, с играчки по пода и много любов!
Автор: April Bloom | Надин, мама автор в www.theirtalks.com