“Мога да започна представянето си с дъщеря, сестра, майка, любима, детски психолог и куп други неща, но предпочитам да започна с цитат от Пипи Дългото чорапче: "Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери. Именно това правят нещотърсачите".
“Искрено вярвам, че това е ключът към успехите в работата с децата. Желанието да се докоснеш до детската душа, да търсиш и да намираш какво се крие зад всяка малка или голяма беля, страх, усмивка, сълза. Желанието да търсиш и откриваш заедно с тях. Желанието да се учиш от тях, защото докато се опитваме да научим децата си на всичко за живота, те всъщност ни учат какво всъщност е той.”
Думите на Жечка са истинско вдъхновение за нас и искрено се радваме, че тя ще създава авторски материали по различни теми и направления. Ето и какво сподели тя пред екипа на talks.
Представи себе си с няколко думи. Коя си ти вкъщи, в живота, в семейството, в работата, сред приятели?
Аз съм това, което обичам!
Аз съм творец на собствения си живот. И истината е, че го живея с широко отворени очи и всеки ден се събуждам с новозараждащо се вълнение. Сякаш всеки нов ден закачливо застава пред мен с току-що хрумнал му смисъл.
Бих могла да продължа представянето си с:
Аз съм дъщеря, сестра, жена, съпруга, майка, любима, приятелка, творец, детски психолог, психотерапевт /под супервизия/ и куп други неща. Във всички тези роли се усещам пълнокръвна и смислена по някакъв своеобразно специфичен начин, защото всяка от тях привнася нов нюанс в палитрата ми от усещания.
Кое те вдъхнови да станеш МАМА автор в глобалната платформа за родителство, майчинство, семейство и ранно детско развитие - talks?
Вдъхновяваща за мен е възможността за споделяне на знания, идеи и опит на теми, които ме вълнуват, както в житейски, така и в професионален план. Платформата talks би могла да разшири усещането ми за свързаност с другите - както с авторите, така и с читателите. А светът не е ли място за среща с другите.
Среща, която да ни открие нови вселени. Среща, след която се зараждат смели мечти и проекти, и ни помага да открием нови ресурси в себе си. Среща, след която се променяме и развиваме. Ставаме подобрена версия на себе си. С една дума – самоактуализираме се.
Как те промени майчинството и защо? А как се чувстваше преди него? Какъв е животът преди децата и след децата?
След майчинството станах по-осъзната и по-отговорна. Родих на 28 години и мислех, че вече познавам себе си и едва ли нещо би могло да ме изненада в емоционален план. Е, животът ме изненада. След раждането претърпях трансформация, сякаш за един ден. Фокусът към собствените ми грижи се измести в загриженост и внимание към нуждите на малката ми дъщеря. Чувството е невероятно зареждащо.
И сега, 20 години след като станах родител, вярвам, че когато създадем семейство, а след това и дете, започваме да се усещаме променени и различни. Започваме да откриваме щастието в неподозирани места и преживявания. Задоволяваме се и с малко, и с много. Както дойде. Да виждаме как детето расте пред очите ни, как прави първите си стъпки, как тръгва на училище, преживява първия успех и първото влюбване, постъпването в университет е емоция, каквато няма как да усетим, гледайки филм.
Просто сега участваме във филма. И освен, че сме в главните роли, сме и сценаристи, и режисьори в него.
Какви теми ще представиш на аудиторията от родители, бъдещи такива, семейства и специалисти? Какъв ще бъде твоят фокус и защо?
Проверено лично от позицията ми на родител, детски психолог и терапевт, осъзнавам, че изправянето на човек пред проблеми с детето му е предизвикателство, а решаването им е болезнен процес, който повечето от нас се опитват да избегнат. Когато отлагаме и не търсим решения, това само засилва болката и прави невъзможно психичното и духовно израстване на детето. С други думи това, което днес, може да се оправи с малко усилия, утре е възможно да се превърне в планина от затруднения.
А това е важно да останем близо до децата си! Да знаят, че сме на разположение! Да са сигурни в нашата обич! Да се чувстват разбирани и приемани!
Бих писала материали свързани с детското развитие, възрастовите кризи, самооценката, психичните процеси, емоционалните затруднения, които срещат и въобще всичко свързано с децата и взаимодействията им с родителите.
Имаш ли собствен блог или страница, в които да споделяш своето творчество? Сподели с нас.
Четеш ли често статии и различни материали, за да подобряваш своите умения и знания като майка и жена? Нужно ли е? Имаш ли любими такива -книги, популярни статии, материали, от които ти самата черпиш вдъхновение?
За съжаление понастоящем нямам собствен блог, но имам съвместен сайт с моя колежка и приятелка, в който обаче все още не сме „наляли” цялата информация в него, все не ни остава време за това. Но нека това не се приема като извинение. Ще му дойде времето и на това.
Вярвам в принципа, че е важно човек да учи през целия си живот. Да надгражда, да развива себе си, макар че това изисква както време, така и финансови ресурси. Важното е, че оставам отворена към научаването на нови неща през призмата на различни сфери и теми. Не се ограничавам до един вид съдържание.
Последната ми страст е Арт-терапията и в момента се обучавам в НБУ – следдипломна квалификация. Предстои ми отново дипломиране.
В свободното си време обичам да чета, даже ми се случва да чета няколко книги едновременно. На нощното ми шкафче има кула от книги, коя от коя по интересни. Някой от тях са чисто професионални, други са просто за разтоварване. Смятам, че четенето изостря ума ми и винаги ми носи добавена стойност - знание и мъдрост. То е чудесен начин да отворя нови хоризонти пред себе си и да тренирам мозъка си. Обичам да чета биографии на успешни хора. Чрез четенето им се поучавам от житейските уроци, които споделят.
Обичам също художествената литература. Любимата ми книга е „На изток от Рая” на Джон Стайнбек. За първи път я прочетох, когато бях на 13 години и до сега почти всяка година я препрочитам. Продължава да е толкова вълнуваща и вдъхновяваща за мен.
Как виждаш платформата за родителство talks.? Ако ти беше не мама автор, а просто читател, какви теми щеше да търсиш и искаш?
Бих искала да чета кратки лични истории на известни и не толкова известни хора, разкази за пътешествия, които целят да опишат нещо конкретно – емоция, ситуация, епизод от живота, както и житейски притчи. Базова необходимост е всички те да бъдат автентични и вдъхновяващи.
Има ли нещо, което ти липсва като родител? Нещо, което все още не си успяла да реализираш в личен или професионален план?
За съжаление не успяхме със съпруга ми да имаме повече от едно дете, но пък за сметка на това нашата двадесетгодишна дъщеря Летисиа ни кара да бъдем горди и щастливи родители. Искаше ни се тя да има до себе си брат или сестра, а защо не и двете, но не се получи.
Здраве да е, има нас и ние нея!
А защо това толкова ми липсва? Сега ще ви разкажа.
Родила съм се трета поред, ама наистина поред, защото сме родени в три поредни години, но съм единствено момиче. Моите по-големи братя ме научиха как да играя футбол в коридора на семейния ни апартамент, да стрелям с фунийки, да правя хвърчила, да играя със стъклени топчета и разбира се превърнах в мъжкото момиче за всички в семейството. Можех да се бия с възглавници, с пластмасов меч, а по-късно се научих да играя на табла с всеки от тях, поотделно и заедно, и да печеля. Да е жива и здрава майка ми, още ѝ се чудя как успя да ни изтърпи всичките, всеки със своята различност! Вярвам, че всички те, моето голямо семейство, са направили чудеса от храброст за това да бъда това, което съм! И им благодаря! Защото голямото семейство е благословия!
На какво най-много би искала да научиш семейството и децата си?
Вярвам, че децата са нашите учители – нашето продължение, нашата подобрена версия. Затова ние, като семейство, не трябва да се отъждествяваме с това, което печелим, което придобиваме, което сме учили, нито това, което работим. А като ядро, здраво ядро – което дава сигурност, грижа, внимание и безусловна обич. Защото ние, семейството, всъщност сме децата, които отглеждаме...
Истината е, че родители, на които им е провървяло с децата, имат деца, на които им е провървяло с родителите! В същото време не бих искала да обременявам дъщеря си с това да е най-важното нещо в моя живот, а да я науча как да бъде най-безценното в своя. Надявам се да съм успяла с това.
А себе си? Ако можеше да притежаваш едно единствено качество или суперсила в ежедневието ти на майка, какво би било то?
В живота си винаги имаме поне един копнеж, който може да остане без отговор, особено ако поискаме за себе си някаква супер сила. Постоянно ще се страхуваме, че искаме да преживеем нещо, което в момента ни липсва. И си мисля, че този копнеж е нещо по своята същност недостижимо, метафизично…
Но, ако можех да го получа, бих си пожелала…
Бих искала да остана завинаги, като децата, спонтанна и любопитна… към Живота. Бих искала да не загубвам желанието да търся и откривам. Бих искала, не само за себе си, а за всички родители, да съхраним желанието да се учим от тях, защото докато се опитваме да научим децата си на всичко за живота, те всъщност ни учат какво всъщност е той.
С най-топли чувства,
Жечка Илиева - Жужа