Време е дъщеря ми да си ляга. Твърде късно е. уморена съм. Тя е уморена, но разбира се, не е съгласна с „хайде да си лягаме“. Като 3-годишна, тя определено става все по-независима. Нещата, които прави без съпротива, сега са битки. Тя прекрачва всякакви граници. Което ме кара да се чувствам безсилна. Чудя се как да реагирам?
Много родители оценяват демократичното родителство на теория, докато не се сблъскат с „непреодолими“ ситуации. Обикновено това са теми, които родителите смятат за важни: лягане вечер, хранене със зеленчуци, обличане на зимното яке.
Не става въпрос, че тези неща са лоши, или че родителите не трябва да имат очаквания за децата си. Проблема се получава, защото родителите виждат две опции: да се съгласят с желанията на детето или да го накажат, докато то не се подчини на тяхната воля. Тук повечето родители губят контрол.
Поставяш граници, но детето ги прекрачва.
Не е нужно нито да изпадаш в „ярост“, нито да се откажеш от позицията си.
Но е нужно да поемеш дълбоко въздух … може би три … докато вървиш през този процес.
Провокацията: Да се чувстваш безпомощен, изтощен, притиснат, несигурен или раздразнен, всичко това оказва влияние върху реакцията ти към детето. Ако спреш за секунда, ще изясниш мислите и чувствата си. Това може да е трудна стъпка отначало, но колкото по-често го практикуваш, и колкото повече успяваш, толкова по-лесно ще осъзнаеш, че си провокиран към конфликт.
Емпатията е съществена: детето изразява мнение (понякога със сълзи или с викове вместо думи), често различно от твоето, но това не означава, че е по-маловажно. Уважи желанието му, виж ситуацията с неговите очи. Постави се в неговите обувки. Детето иска да знае, че го разбираш, дори и да не си съгласна.
Запази самообладание по време на бурята: Може да отнеме време да се успокоите след голямата емоция. Няма проблем, ако детето не се успокои веднага. Не изпадай в паника! Въздържай се от умуване, търсене на причина и лекции. Дръж под контрол собствените си действия и мисли. Детето има нужда да знае, че можеш да се справиш с големите емоции. Осигури подкрепа, върни се към емпатията, поеми дълбоко въздух, седни тихо на пода, разтрий гърба му или му говори, да бъде спокойно.
Предложете награда, не наказания: Изкушаваш се да предложиш по-голяма награда, ако поведението на детето не се променя бързо или не се променя според твоите очаквания. Това означава, че се чувства под натиск и не може да управлява големите си емоции. Не го наказвай и не променяй мисленето си, но може би е нужно да изчакаш, докато детето осмисли и приеме тази граница.
Бъди гъвкав/а: Да виждаш нещо като “не подлежащо на договаряне” е гаранция, че ще започне конфликт. Ако си с настройка за битка с детето, върни се назад. Спри. Повтори горните стъпки. После погледни ситуацията отново: има ли неща, които изглеждат „недоговоряеми“, но биха могли да се третират по различен начин? Да го подготвиш предварително, да сътвориш, чувството за хумор, разрешаване на негов проблем, да му дадеш по-голяма независимост и да му разкриеш други възможности са все страхотни начини да избегнеш борбата с детето.
Така че сега тук съм готова за битка относно времето на лягане с 3-годишната. Чувствам се безсилна. Поемам дълбоко въздух, сядам долу на пода. Знам, че е уморена, но знам и че не мога физически да я накарам да си легне (или да заспи!)
“Не си готова за леглото, а? Искаш ли да седнеш на голямото кресло с мен за няколко минути?” Тя отказва. Още е разтроена. Бяга около стаята, отбягвайки ме.
Какви са ми възможностите? Какво да направя? Нищо. Просто наблюдавам. Чакам.
Милиони мисли ми се въртят, докато съм в този период на изчакване…”Става късно…чиниите трябва да се измият…иска ми се да гледам любимото предаване по телевизията…в какво сбърках…щом тя е толкова лоша, какво ще бъде, когато стане на 13…” Пак работя върху себе си упорито, за да запазя самообладание.
Напомням си, че не трябва да е нито “или ще бъде на моето, или ще бъдеш наказана”, нито “можеш да стоиш до полунощ”. Трябва да е “Знам, отиването до леглото е трудно и затова ще съм до теб.”
В крайна сметка тя започва да се успокоява. Отварям ръце, тя се гуши в прегръдката ми.
“Уморена съм, мамо. Готова съм да си лягам.”
Знам, малкото ми момиче. Знам. “Хайде да си лягаме.”
Публикувано за първи път от Imperfect Families през 2018 и преиздадено с разрешение през юли 2020. | Parentmap.com | Превод: Мария Дачева
Comments