Какво да направим, ако детето ни заеква? Съвети.

Когато детето започне да заеква, това може да е обезпокоително за родителите. В повечето случаи, обаче, няма повод за притеснение. Заекването е често срещано. Всъщност според Националния институт по глухота и други комуникативни разстройства (NIDCD), от 5% до 10% от всички деца заекват за определен период, обикновено това се случва между 2 и 6 - годишна възраст.

Децата, които заекват, знаят какво искат да кажат просто изпитват трудности докато го изказват. Има три различни вида заекване:

1. Повторения, когато децата повтарят дума или част от дума („Мога ли да погаля твоето к-к-к-к-куче?“)

2. Пролонгации, когато те разтеглено произнасят звук за дълъг период от време („ Сссссспри!“)

3. Блокажи, когато им е трудно да изрекат думите.

Заекването се среща по- често при момчетата, отколкото при момичетата и може да бъде наследствено. Не е известно какво точно го причинява. Най- вероятно то е резултат от комбинация от фактори, които може да са различни при всяко дете, което заеква. Развитийно заекване, най- честата форма на речево разстройство, се случва, докато децата усвояват речеви и езикови умения. Заекването може да бъде причинено от мозъчна травма, но това не е толкова често срещано. Противно на това, което хората вярват, рядко заекването се дължи на психологични фактори.

Как да помогнем на детето да се справи със заекването?

Въпреки всичко, заекването може да доведе до тревога и стрес и при децата, и при родителите. Затова най-добрият начин да се справите със заекването е не да се концентрирате върху него, а по-скоро да сте търпеливи и да оказвате подкрепа.

Създайте предразполагаща към отпускане среда за разговор: отделяйте време всеки ден, за да знаете как се чувства детето ви.

Вие самите говорете бавно и спокойно, за да се учи и взима пример от вас.

Не се изкушавайте да довършвате думите или изреченията на децата си, нека те ги довършат сами.

Концентрирайте се върху съдържанието на казаното, а не върху начина, по който е казано.

Не обръщайте внимание на заекването доколкото е възможно, но ако детето ви го спомене или се тревожи от него, бъдете готови да говорите за това. Потвърдете, че това се случва, но кажете на детето си да не се тревожи.

Кога да потърсим допълнителна помощ при заекване?

В повечето случаи заекването изчезва само по себе си за около шест месеца, като цяло 75% от децата, които заекват, спират да заекват напълно. Трябва да поговорите с педиатъра си в качеството му на речево-езиков патолог, ако:

• Заекването продължава повече от 6 до 12 месеца.

• Заекването е започнало след 3 - 4- годишна възраст, защото тогава е по- вероятно то да продължи за по-дълъг и неизвестен период от време.

• Заекването се е увеличило по тежест и честота - забелязвате ежедневни промени.

• Имате семейна история със заекване, което е продължило след ранно детство. Ако някой във Вашия род е има същия проблем, посъветвайте се.

• Детето е разстроено или заекването му пречи. Заекването може да бъде пречка за детето да намери свои приятели, но Вие трябва да го окуражите, че това не е така.

Автор: Клер МакКарти | Източник: Harvard Health.edu| Превод: Б.А.