Родителите искат децата им да имат добри приятели. Но какво се случва, ако този приятел съществува само в ума на вашето дете? Клиничният психолог Кейт Ешлиман се грижи за деца и младежи. Тя споделя някои обнадеждаващи новини за въображаемите приятели и какво е добре да направите, ако детето ви си е съчинило другарче.
Нормално ли е децата да имат измислени приятели?
В детска възраст да имаш въображаем приятел е напълно нормално. А да нямаш такъв? Също в реда на нещата. “Малко повече от половината деца имат въображаем приятел или другар за игри в някакъв момент,” казва д-р Ешлиман. “Но ако нямат, това също е ок. Зависи от детето.”
Вероятно бихте предположили, че само много малките деца имат измислени другарчета, но изследвания показват, че по-големите деца също имат такива приятели. “Често срещано е при деца до 12-годишна възраст,” казва д-р Ешлиман. Измислените приятели могат да са плод на въображението на вашето дете. А приятел може да е и някое плюшено животинче или играчка, с които детето влиза в ролеви игри. И в двата случая това е нормална част от детството на много малчугани.
Наличието на въображаем приятел знак ли е за стрес или самота?
Малката Ема редовно говори на своя плюшен мечок. Това означава ли, че тя се чувства стресирана или самотна? Д-р Ешлиман казва да не се тревожим. “Децата биха могли да ползват въображаем приятел, за да преиграят или отработят неща, с които се сблъскват в живота.” обяснява тя. “Това е начин, с който им се помага да практикуват социални умения, както и да осмислят неща, които са видели. Това не означава, че нещо с вашето дете не е наред.”
Как биха могли да реагират родителите на въображаемия приятел на детето си?
Може да изглежда странно детето ви да обсъжда с вас своя въображаем приятел. Но д-р Ешлиман казва, че е добре за родителите да участват в тази игра. “Отнасяйте се към въображаемия приятел като към всеки друг приятел.” съветва специалистът. “Попитайте детето как се казва приятелят му. Или говорете с него за това какво са правили заедно с него днес.”
Може детето ви да поиска неговото въображаемо другарче да си има място на масата за хранене. Това е добре, стига да не изпадаме в крайности. “Не давайте на измисления гост последната порция храна, която някой друг би изял,” казва психологът. “Но ако не пречи на никого, съвсем спокойно бихте могли да оставите приятелчето да има място на масата с вас.”
Кога да се обърнете към педиатър?
Ако детето ви е особено креативно, взаимоотношенията му с неговия въображаем приятел могат да бъдат доста убедителни. Как да сте сигурни, че детето ви все още осъзнава реалността?
“Доказателствата сочат, че децата са наясно, че техните въображаеми приятели не са истински,” казва д-р Ешлиман. “Те може да говорят за тях сякаш ги има наистина, но в същото време знаят, че това са измислени създания.” Но за всеки случай разговаряйте с вашия педиатър, ако детето:
Изглежда, че се страхува от своя въображаем приятел.
Казва, че неговият въображаем приятел го кара да прави опасни неща.
Има промяна в навиците за хранене и сън (макар това да е възможно да бъде нормална част от развитието на детето).
Проявява значителни промени в настроението и поведението си.
Все още има въображаем приятел, а е на повече от 12 години.
Бърз преглед при педиатър би могъл да ви успокои. “Помнете, че ще наблюдавате промени в поведението, докато детето ви расте, и това е нормално.” казва д-р Ешлиман. “Но ако не сте сигурни, не пречи да попитате специалист.”
Има ли добра страна на въображаемите приятели?
Ако детето ви си има измислен другар, можете да се радвате на ползите от това. Все пак този приятел е невероятен слушател, който е винаги на разположение на вашето дете.
“Когато сте заети с други задачи, детето ви би могло да си побъбри със своя въображаем приятел,” предлага д-р Ешлиман. “Той би могъл да занимава детето, което помага и на родителите. А и изследвания показват, че деца, които имат въображаем приятел, често израстват като много креативни възрастни.”
コメント