Как са оцелявали родителите преди Гугъл? Ето какво е било за майките и бащите преди появата на Amazon Prime, Facebook групите, WebMD и айфоните.
Джули Коул, съоснователка на Mabel’s Labels, е майка на шест деца. Нейният опит с отглеждането им обаче е бил съвсем различен от твоя с твоите деца. Причината за това е, че нейните деца са родени между 1999 г. и 2009 г. – време, в което интернет, макар че съществуваше, далеч не беше толкова разпространен, както днес. Моите четири деца са родени между 1991 г. и 2002 г., когато интернетът беше още едва в зародиш.
„Не мога да кажа дали родителството беше по-лесно преди или след появата на интернета, но със сигурно беше различно,“ споделя Коул. Заедно с нея се върнахме назад във времето, за да си спомним какво беше да отглеждаш бебета, без да имаш достъп до онлайн пространството.
1. Всеки имаше рафт, пълен с книги и списания за родителството
По същия начин, по който майка ми разчиташе на популярната книга на д-р Спок за съвети за родителството, така и всички от моето поколение притежаваха физически носител на „Какво да очакваш, когато чакаш дете“. Имахме абонамент за едно от всичките, ако не и за всички, налични списания за родителството (по това време имаше купища такива, включително и „Today’s Parent“) и обирахме всички брошури от лекарския кабинет. Нямаше Гугъл или WebMD, приложения за бременност, инстаграм акаунти със съвети за родители.
2. Всичките ни здравни и медицински съвети идваха от някой доктор
Хората и днес, естествено, ходят на посещения на живо при доктора за техните бебета и деца, но когато аз отглеждах децата си, всичката ми медицинска информация идваше от един доктор. Ние насъбирахме множеството си въпроси (записвахме ги на лист, което, предполагам, днес, във времето на приложенията за бележки на айфона, изглежда доста старовремско) и ги задавахме, когато отивахме на насрочен профилактичен преглед, като общо взето нямахме много възможности да проучим въпроса в промеждутъка между посещенията. Спомням си как ходих на отворени срещи с първото ми дете, където сядахме в кръг и задавахме на доктора всичките си насъбрани въпроси. Там научих много от въпросите на другите майки, предполагам по същия начин, по който майките днес научават много от четенето на въпросите на другите във Facebook групи.
3. Събиранията на майчинските групи на живо беше от изключителна важност
Един от най-важните източници на информация бяха другите майки. Тогава групите от майки на живо и групите от бащи, които се появяваха от време на време, бяха много популярни. Всички участвахме в тях, защото нямахме алтернативна социална мрежа, като например Facebook група. Понякога беше просто сядане на по кафе с новите майки, друг път беше посещение на по-формално организирани групи от майки, където канеха говорители. Задавахме им въпроси или си разменяхме телефонни номера и съвети. Спомням си как се включих в една група за майки с третото си дете, когато тъкмо се бях преместила обратно в Торонто. Сестрата, която водеше групата, обикновено се обръщаше към мен, за да отговоря на притесненията на другите майки. „Колко дълго трябва да стерилизираме бибероните, Кейти?“ Отговорих, като вдигнах един биберон от земята, пъхнах го в устата си, след което го пъхнах в устата на двумесечното ми бебе.
4. Не можехме да купим нищо, без да мъкнем децата със себе си
Хранителните стоки, магазините за дрехи, Blockbuster… Тъй като нямаше такова нещо като поръчване на неща онлайн (или стрийминг), децата ни трябваше да идват с нас общо взето навсякъде (или трябваше да има на кого да ги оставим, което в повечето случаи не беше лесна задача).
5. Намирането на детегледачка си беше предизвикателство
В днешно време, ако нямаш препоръка от познат, можеш да намериш детегледачка в някое приложение или социална медия. Когато аз се грижех за своите деца, имаше списъци с местни детегледачки, които обикаляха всички майки в квартала. Само че майките не винаги искаха да ги споделят с други! Когато се преместихме в новата си къща в Мисисауга, Онтарио, имахме три малки деца и, колкото и да се опитвах, не можех да се добера до този списък. Накрая, едва когато една съседка реши да се премести в изцяло нова държава, ми даде списъка си, сякаш беше от злато. Което не беше далеч от истината. Преди това трябваше да се оглеждаме за залепени обяви по стълбовете. Определено имаше доста отчаяни времена. Спомням си как веднъж наех за детегледачка едно 12-годишно момиче, което живееше на моята улица. В този момент имах 11-годишно, 9-годишно, 4-годишно и 6-месечно дете. Всичките оцеляха!
6. Далечните баби и дядовци получаваха само обаждания и писма
Да се чуеш по FaceTime с внуците е едно от най-добрите неща, които имаме благодарение на интернет. Писмо и телефонно обаждане са супер, но нищо не може да замени времето, прекарано лице в лице. Споделянето за играчки, книги, шеги... всичко е толкова по-хубаво, когато можеш да видиш как лицето на другия грейва. Когато отглеждах моите деца, имахме късмета баба им и дядо им да живеят на един час с кола от нашата къща, макар че ходехме при тях предимно по специални поводи. На мен даже това ми се струваше често, тъй като моите баби и дядовци живееха в Англия и ги виждах доста рядко. Чудя се дали ако имахме интернет тогава, щях да повече да опозная тях и историите им.
7. Снимките в училище бяха много важни
По това време нямахме телефони с камери или пък добри и евтини фотоапарати, с които семейството да може да направи добра снимка на детето си, затова училищните снимки бяха единствената ни възможност за професионално изглеждаща снимка. Много обичахме училищните снимки и си поръчвахме сума ти бройки, като после ги разпращахме на всички далечни роднини и ги държахме в портфейлите си, за да се фукаме в офиса.
8. Споровете с непознати за родителските ни решения не съществуваха
Естествено, винаги имаше някой ентусиаст в магазина, който ти обясняваше как детето ти гладно или му е студено, но рядко влизахме в спорове с абсолютно непознати по отношение на благосъстоянието на детето ни. Днес това е по-скоро ежедневно събитие в социалните медии.
Моето мнение e такова: Няма спор, че интернет деперсонализира комуникацията ни до голяма степен, в сравнение с комуникацията лице в лице, но общо взето, в сложния и понякога доста изолиран свят на родителството в днешно време, той се превърна във виртуален спасителен пояс.
Кейти Бъкуърт е автор на шест книги за родителството и новата новела MotherBlogger. Тя е водещ на Go-To Grandma, радиошоу и подкаст. Майка е на четири деца и баба на две внучета.