Като родители и хора, полагащи грижи за децата, ние искаме те да правят много неща. Искаме да успяват, да постигат, да вземат добри решения; да са добри и продуктивни членове на обществото. Но ако сведем тези стремежи до една основна надежда за нашите деца, не е ли тя да бъдат щастливи и удовлетворени с това „аз“, което обитават, и да се отнасят към него с грижа, уважение и увереност?
Това е надежда, която всички родители споделят, но може би на карта е заложено повече от просто щастието
.
Пътят на Вашето дете през детството към пълнолетието се формира от увереността, която му давате през първите години от живота му.
Увереност и ранно детско развитие
Науката може да каже много за отражението на здравословното самочувствие върху човека. Хората, които имат по-високо самочувствие, са склонни да бъдат по-здрави и да се отнасят по-добре със себе си в сравнение с хората с по-ниско такова.
Има обаче и друг резултат, по-труден за проследяване, който се корени във фините, но важни взаимодействия на нас като родители с децата ни в най-ранните им години. Увереността, която им даваме в този ранен период, оказва влияние върху техния социален успех до края на живота им. През тези първи три години Вашето дете развива чувство за сигурност и увереност, че Вие сте готови, желаете и можете да посрещнете неговите нужди. Учените наричат това привързаност и тя е решаваща част от ранното развитие.
Изследванията сочат, че самочувствието изглежда е силно повлияно от качеството на ранната привързаност. Децата, които в ранна детска възраст развиват сигурна и здравословна връзка с онези, които основно се грижат за тях (обикновено единият или двамата родители), са склонни да показват по-високи резултати на тестове за самоувереност, докато ранните проблеми с привързаността се свързват с ниски нива на самочувствие и липса на увереност по-късно.
Цикълът на увереността
И в двата случая тези начала имат „ефекта на снежната топка“. Без тази здравословна привързаност в ранното детство, чувството за несигурност на детето може да доведе до тенденция то да се отдръпва от социални взаимодействия, което потиска неговия интелект и креативност. Родителите може да се отнасят към едно срамежливо, отдръпнато дете различно, „приютявайки“ го в балон от родителска защита. Въпреки че имат най-добри намерения, това може да е началото на един цикъл, в който липсата на увереност на детето в себе си се потвърждава от неговите най-близки хора. То може да срещне и по-малко разбиране и приемане от другите деца, което още повече да затвърди цикъла на ниско самочувствие.
За разлика от това, едно сигурно привързано новородено вероятно ще израсне като уверено дете, което знае, че е способно и се впуска в предизвикателствата с удоволствие. Родителите му са по-малко склонни да проявяват свръхзащитност, а неговата аура на увереност насърчава социалната компетентност сред връстници и учители.
Това може да го и направи по-ефективен учащ: то лесно се отърсва от ранните неуспехи, адаптира своя подход и упорства, докато не успее. В ранните години това може да включва най-обикновена задача, като да облече якето си, пъхайки ръцете в правилните ръкави. По-късно обаче същата самоуверена упоритост ще му помогне да се справи с трудни предмети в училище, приемни изпити за университет, дълго търсене на работа.
Започнете да изграждате самочувствие отрано, като отворите сетивата си към света на своето дете. Слушайте и реагирайте на неговите наблюдения и притеснения. Помагайте му да премине през етапите на някоя трудна задача. Оставете го да се проваля в сигурни и безопасни условия, но бъдете там с леко насочваща ръка, преди то да се разочарова сериозно. Вместо да правите всичко за детето си по перфектен начин, опитайте се, когато е подходящо, просто да бъдете там, докато то бавно се учи да се справя по свой начин.
Усещането за майсторство, което ще придобие, когато направи нещо самó – дори и с малко помощ от Ваша страна, ще му помогне да изгради увереността, от която има нужда за успех през целия живот.
Статията е оригинално публикувана в „Memphis Parent” | Превод: Ралица Христова