Обучението базирано на игри е подход на преподаване, който има много прилики с геймификацията. Тези два метода обаче имат някои фундаментални разлики, а именно в тази статия ще се фокусираме върху геймификацията в образованието, по-специално върху това какво представлява тя, как да я приложим и най-важното, ще разгледаме дали си струва усилията.
Самото име може да е малко подвеждащо. Когато мислите за геймификация, първата мисъл, която изниква в ума, вероятно е ученици, които играят дигитални игри с образователни цели, което не е точният термин или представяне. Вместо да пренесе образованието в света на игрите (както при обучението, базирано на игри), този подход е за привеждане на характеристиките на света на игрите в образованието.
Това е наистина успешен метод на преподаване, защото геймификацията може лесно да бъде интегрирана в масовите класни стаи без промени в учебната програма. Подходяща е за всяка тема и не изисква използването на технология, въпреки че тя със сигурност би помогнала.
Всички тези неща правят геймификацията удобен инструмент за подобряване на мотивацията на учениците и увеличаване на тяхното участие в училище. Ако това звучи като нещо, което искате за Вашата класна стая или своето дете, продължете да четете.
Какво е геймификация в образованието?
Геймификацията е образователна стратегия, при която учители, родители и обучаващи се у дома прилагат типични елементи на играта. Тези елементи се отнасят до класации, точки, изграждане на роля/герой, конкуренция с участниците и други.
Обосновката зад геймификацията е доста проста – игрите предизвикват пристрастяване! Деца от всички възрасти, дори самите възрастни прекарват часове в игри, като вниманието им е напълно завладяно. Ето защо, експертите тръгват на пътешествие, за да открият какво прави игрите толкова примамливи. Главната идея зад геймификацията е: Ако можем да намерим принципите лежащи в основата на игрите, тогава можем да ги интегрираме в образователната система. Надяваме се, че това ще направи образованието по-подобно на игра в очите на децата.
Какво прави игрите толкова пристрастяващи?
Това, което прави игрите пристрастяващи, е тяхната изкусна система за награди. Хората непрекъснато са възнаграждавани за времето си прекарано онлайн, като незабавно виждат как печелят точки, повишават ранга си, позиционират се пред другите и как усилията им могат да ги накарат да излязат на върха. Освен това игрите дават на хората усещане за постижение и изграждане на умения.
Игрите са базирани на следните пет функции:
правила + променливо количествени резултати + високи постижения и резултати + усилия + желани цели.
И така, как да пренесем тези принципи в образователната система? Отговорът е концепцията за геймификация – използване на игрово мислене за решаване на проблеми, игрови рамки за стимулиране на желаното поведение.
Примери за геймификация в образованието
Игровизацията в образованието е въведена още през 80-те години на миналия век. Това е времето, когато можем да проследим първите употреби на геймификация и учебна среда.
Повечето историци смятат видеоиграта от 1985 г.- „Къде в света е Кармен Сандиего?“ за един от първите примери за геймификация в образователен контекст. Играта изисквала играчите да поемат ролята на измислен детектив и да използват знанията си по география, за да проследят откраднати предмети от цял свят. Тя имала огромен успех и насърчила по-сериозни изследвания в областта на игровизацията като потенциален инструмент за учене.
Днес популярни примери за геймификация в образованието включват Minecraft: Education Edition, Google Read-Along, Archy Learning и Kahoot!
Предимства на геймификацията в образованието:
X
Геймификацията насърчава състояние на „инерция“
Първата полза идва от психолога Михали Чиксентмихай, който описва състоянието на „инерцията“ през 1990 г.. в книгата си „Поток: Психологията на оптималното преживяване“. Инерцията е наистина интересен феномен, изучаван в позитивната психология, който улавя уникалните преживявания на хората, докато те са дълбоко ангажирани в дадена задача. Толкова много, че могат напълно да забравят за заобикалящата ги среда, включително собственото си тяло.
На практика инерцията описва момента, в който професионален катерач достига връх Еверест или шахматист играе най-важната си игра. Повечето от нас са изпитали този вид участие в дейност, която ни поглъща напълно, а много автори вярват, че това са моментите, когато креативността и иновациите достигат пика! Както всички знаем игрите, повече от всичко друго, имат силата да предизвикат състояние на инертност у хората, поради което използването на игрови елементи в образованието може всъщност да увеличи точно това състояние по време на учене.
Геймификацията увеличава ангажираността
Втората полза следва от първата. Невъзможно е да влезете в състояние на инертност – креативност, иновативност и уникално състояние на мозъка за решаване на проблеми, без да сте напълно отдадени на задачата. Поради тези причини геймификацията е наистина мощен инструмент за увеличаване на ангажираността на учениците в обучението им и за развиване на страст към ученето, което води до по-високи оценки и по-добри академични постижения като цяло.
Геймификацията позволява на учениците да развиват въображението си
Много изследвания се занимават с връзката между игрите и развитието на въображението на детето в много различни аспекти, от ученето и когнитивното развитие до психотерапевтичната гледна точка.
Въображението е от решаващо значение за социално-емоционалното развитие на учениците, както и за познанието. Позволява на децата да създават мислено представяне на обекти и отношения в съзнанието си, така че да могат да извършват операции, без да разчитат на конкретни примери. Тази абстрактна способност подчертава математическите умения, пространствените умения, навигацията, решаването на творчески проблеми и иновациите.
В част 2, открийте кои са останалите предимства на игровизацията и как можем да я използваме за образованието в класната стая на нашето дете.
Comentários