Децата започват да разбират значението на думата „не” още на около 7 месечна възраст. Обикновено щом проговорят минават през една фаза, когато това е най-често използваната дума от тях. В същото време не обръщат внимание, щом мама и татко казват „не” и игнорират всичките им опити да наложат авторитета си. Това е така, защото на децата е присъщо да тестват границите на позволеното и непозволеното. Те се стремят към повече независимост и свобода да опознават света.
Защо дисциплината е важна?
В ранните години, дисциплината на първо място цели да осигури безопасността на детето. Не се пипа печката. Не се дърпа опашката на котката. Не се изскача внезапно на улицата. Установявайки ясни граници и правила, които да се следват родителите полагат основите на едно добро поведение за в бъдеще. Когато на децата ясно се показва кое поведение е желателно и кое не, в тях се създава чуство на сигурност, тъй като разбират, че отговорността за тяхната безопасност е на мама и тати. Определят се границите, в които те свободно, самостоятелно и в същото време безопасно да развиват своите умения (например вместо да пипат горещия чайник, може да се упражняват и забавляват с пластмасовия си комплект за чай). Правилата помагат на децата да развият емпатия като се научат да съобразяват поведението си и с останалите хора. Две годишните може и да са твърде егоцентрични, за да успеят да разберат как се чустват другите, но могат да научат, че да споделяш е нещо приятно като започнат да дават част от играчките си и на баба примерно.
Как обаче родителите да запознаят децата с правилата и да ги наложат успешно, особено във възрастта, когато децата са твърде малки, за да могат да схванат добре идеята за последиците от поведението си?
Установяване на дневен режим
Кристин Кародърс, доктор по клинична психология, споделя че родителите всъщност вече са определили някои граници, без да го осъзнават. „Един от най-естествените начини да стане това е чрез установената рутина”, споделя тя.
„ Децата може и да не знаят колко точно е часа, но знаят какъв е режимът вечер – къпане, четене на книжка, лягане в леглото.” Създавайки режим на децата си, родителите ги научават кога какво следва, така че да няма неприятни изненади като в същото време ясно определят границата – време за лягане.
Реагиране на нежеланото поведение на момента
Животът не тече винаги по план, затова родителите имат нужда от стратегия как да коригират нежеланото поведение на децата си на момента и да установят ясни граници какво е допустимо. „Ако сте установили правилото да не се удря, тогава в момента в който забележите удряне трябва да реагирате”, отбелязва д-р Кародърс. Как точно коригирате нежеланото поведение има значение. Родителите често казват, „Не прави това” или „Не!”, но според д-р Кародърс, ако вместо това обясним на детето какво очакваме да направи, резултатът би бил много по-добър. ”Децата разбират какво означава „не”, но не винаги знаят какво се очаква да направят след като чуят „не”, затова е добре да им предлагаме алтернативи, обяснява тя.
Например, „Бъди по-внимателен с ръцете си” или „ ръцете служат за прегръщане” вече дава идея на детето ви как би могло да реагира.
Родителите на деца над 3 години могат да си послужат с метода „тайм аут” в случай на агресивно поведение на детето. Д-р Кародърс обяснява, че „тайм аут” е времето, в което детето е лишено от вашето внимание. Методът би могъл да се приложи по следния начин: „Не използваме ръцете си, за да удряме. Тъй като удари брат си, сега ще поседиш малко в това столче”. При малки деца времето не би трябвало да е по-дълго от 3 минути. След изтичането на тайм аут-а можете да дадете примерни опции на детето си как би могло да реагира: „Сега може да помолиш брат си да ти даде играчката, която искаше”.
Родителите могат да използват и метода на естествените последици. Например, ако детето ви скача върху дивана, естествената последица би могла да бъде да го накарате да потренира да седи мирно на дивана за известно време. Ако рисува по стените, ще трябва само да ги почисти. Разбира се, детето може и да не успее да се справи добре с почистването, но самият акт че то е отговорно да поправи нередността вече утвърждава правилото за поведение.
Реалистични очаквания
Има ситуации, в които не е достатъчно родителят да реагира моментално на нежеланото поведение. Малките деца са готови да изтичат на улицата след топката или когато видят приятелчето си отсреща без да могат да преценят потенциалната опасност за живота си.
„Не можем да очакваме от малкото дете само да си поставя граници”, обяснява д-р Кародърс, „родителят трябва да поеме отговорността за това”. Това би означавало, когато вървите покрай улицата да държите малкото си дете за ръка през цялото време, за да осигурите безопасността му. Д-р Кародърс насърчава родителите да се обръщат към децата си с фрази от рода на, „Чудесно се справяш като държиш ръката ми и вървиш до мен! Благодаря ти!”, показвайки им какъв тип поведение се очаква от тях.
Родителите следва да съобразяват изискванията си и със степента на развитие на детето. Не е реалистично да очакваме от две годишното дете да може да пресича само улицата, или че ще е в състояние да се държи добре по време на скучно (за него) социално събитие. „Като родители трябва да държим очакванията си в реални граници”, казва д-р Кародърс.
Малките деца са по природа егоцентрични и е съвсем естествено по време на вечеря да са заети със задоволяването на собствените си нужди, а не с това да стоят мирно на масата. Има начини за насърчаване на по-добро поведение – като хвалите детето си, че си стои мирно в столчето, осигурявате му нещо за правене, докато чака сервирането на храната, правите паузи, но едва ли би било подходящо в тази възраст да го водите на места, където се очакват идеални маниери.
Реагиране при истерично тръшкане
Типични за малките деца са и гневните изблици или истеричното тръшкане. В ранна възраст децата все още се учат как да общуват ефективно и способността им да изразяват нуждите си чрез думи все още не е особено добре развита. „Едно дете може да реагира агресивно заради неспособността си да изрази словесно фрустрацията, гнева или смущението си”, обяснява д-р Кародърс. Възможно е обаче детето да прибягва до тръшкане, защото е установило, че тогава му се обръща повече внимание и обикновено получава онова, което иска. Именно затова е важно да игнорираме истеричните пристъпи, макар и те понякога да са доста смущаващи. Ако удовлетворим желанието на детето само защото се тръшка, всъщност затвърждаваме нежеланото поведение. Вместо това, родителят трябва търпеливо да изчака, докато детето се успокои и след това веднага да го похвали ,че се е успокоило.
Д-р Кародърс илюстрира идеята си със следния пример.
„Представете си, че излизате от магазина и детето ви започва да се тръшка на паркинга защо не сте му купили шоколадово яйце. Можете да кажете, „Благодаря ти, че сподели, че искаш шоколадово яйце, аз също ги обичам. Следващият път като отидем да пазаруваме, можем да купим”. Ако детето ви не се успокои, д-р Кародърс съветва да не се поддавате, дори да е изкушаващо, а просто да го оставите да се накрещи. Освен че не искате истерията да се използва като тактика за реализиране на желания, вие учите детето си, че понякога ще получава онова, което иска, но друг път няма да е възможно. Това е важен житейски урок.
Задоволяване на нуждата от контрол
Една от причините децата да се държат лошо в ранна детска възраст е и нуждата им от повече контрол над живота си. Важно за развитието на малките деца е да им се осигурява възможност да вземат повече самостоятелни решения и да имат постепенно повече самостоятелност. Д-р Кародърс се съгласява, че растейки, децата трябва да могат да решават повече неща сами, но обръща внимание, че тази свобода трябва да отговаря на степента на развитието им.
С други думи, две годишното ви дете може да си избере коя игра иска да играете или кое точно анимационно филмче да гледа, но не би трябвало то да може да решава колко дълго да гледа телевизия или дали трябва да се изкъпе вечерта – тези решения са от компетентността на възрастните.
Opmerkingen