Психолозите отдавна са заинтересовани от това как родителите влияят на детското развитие. Въпреки това, намирането на действителни причинно-следствени връзки между конкретни действия на възрастните и по-късното поведение на децата е много трудно.
Кои са основните четири родителски стила?
През 60-те години психологът Даяна Баумринд провежда проучване върху повече от 100 деца в предучилищна възраст. Използвайки натуралистично наблюдение, интервюта с родители и други методи на изследване, тя идентифицира някои важни измерения на родителството.
Те включват дисциплинарни стратегии, топлина и грижи, стилове на общуване и очаквания за зрялост и контрол. Въз основа на тях, Баумринд смята, че повечето родители показват един от три различни родителски стила. По-късни изследвания на Маккоби и Мартин предлагат добавяне на четвърти стил. Всеки от тях има различни ефекти върху поведението на децата.
Авторитарно родителство
При този стил се очаква децата да спазват строгите правила, установени от родителите. Неспазването им обикновено води до наказание. Авторитарните родители не обясняват мотивите зад правилата. Ако бъде помолен да обясни, родителят може просто да отговори: „Защото аз така казах“.
Въпреки че тези родители имат високи изисквания, те не са много отзивчиви към децата си. Очакват децата им да се държат изключително и да не правят грешки, но предоставят много малко насоки за това какво трябва да се прави или да се избягва в бъдеще. Грешките се наказват, често доста грубо, а децата остават да се чудят какво точно са направили погрешно.
Авторитетно родителство
Подобно на авторитарните родители, тези с авторитетен родителски стил установяват правила и насоки, които се очаква децата им да следват. Този родителски стил обаче е много по-демократичен. Авторитетните родители са отзивчиви към децата си и са готови да изслушат въпросите. Те очакват много, но осигуряват топлина, обратна връзка и адекватна подкрепа. Когато младежите не отговарят на очакванията, родителите по-скоро се грижат и прощават, отколкото наказват. Комбинацията от очакване и подкрепа помага на децата на авторитетни родители да развият умения като независимост, самоконтрол и саморегулация.
Позволително родителство
Позволителните родители, понякога наричани снизходителни, поставят много малко изисквания към децата си. Те рядко ги дисциплинират, защото имат относително ниски очаквания за зрялост и самоконтрол. Според Баумринд снизходителните родители ,,са по-отзивчиви, отколкото взискателни. Те не изискват зряло поведение, позволяват значителна саморегулация и избягват конфронтация". Обикновено са грижовни и комуникативни с децата си, като често приемат статута на приятел повече от този на родител.
Неангажирано родителство
Неангажираният родителски стил се характеризира с малко изисквания, ниска отзивчивост и много малко комуникация. Докато тези родители задоволяват основните нужди на детето, те обикновено са откъснати от живота му. Биха могли да се уверят, че децата са нахранени и имат подслон, но предлагат малко или нищо по отношение на напътствия, структура, правила или дори подкрепа. В крайни случаи те могат дори да отхвърлят или да пренебрегнат нуждите на децата си.
Какво е въздействието на родителските стилове?
В допълнение на проучването на Баумринд изследователите са провели редица проучвания за въздействието на родителските стилове върху децата. Сред откритията:
Авторитарните родителски стилове обикновено възпитават деца, които са послушни и опитни, но които се нареждат по-ниско спрямо щастие, социална компетентност и самочувствие.
Има тенденция авторитетните родителски стилове да възпитават деца, които са щастливи, способни и успешни.
Позволителното родителство често възпитава деца, които се нареждат на по-ниско ниво по отношение на щастие и саморегулация. По-вероятно е да изпитват проблеми с авторитета и да се представят слабо в училище.
Неангажираните родителски стилове се нареждат най-ниско във всички области на живота. Децата са склонни към липса на самоконтрол, имат ниско самочувствие и са по-малко компетентни от своите връстници.
Кои са предимствата на авторитетното родителство?
Тъй като авторитетните родители могат да бъдат разглеждани като разумни, честни и справедливи, децата им са по-склонни да се съобразят с техните искания. Също така, тъй като те предоставят правила, както и обяснения, децата са много по-склонни да интернализират уроците.
Вместо просто да следват правилата, защото се страхуват от наказание (каквото биха могли да имат с авторитарните родители), децата на авторитетни родители са в състояние да видят защо правилата съществуват, да разберат, че са справедливи и приемливи, и да се стремят да ги следват, за да отговорят на своето собствено вътрешно усещане за това кое е правилно и кое не.
Стиловете на възпитание на отделните родители също се комбинират, за да създадат уникална формула във всяко семейство. Например, майката може да прояви авторитетен стил, докато бащата предпочита по-разрешителен подход.
Comments