Събота сутрин. Тя се събужда от тихите стъпки в коридора, не бърза, ухае на палачинки и кафе. Облича дънки и пуловер и излиза без да мисли какво се случва зад нея.
Може би така изглежда една жена преди да роди своите деца. А може би ежедневието е изпълнено с имейли, работа с други хора, спазване на срокове, спасяване на животи, пътуване. Общото между всички е, че тя все още се грижи основно за себе си, евентуално своя партньор, дом, близки. Обича, смее се, плаче, често бяга, спи. Но раждането на децата й поставя нова епоха в живота й, в психиката й, във възприятията и разбирането на този свят. И нова епоха в съня! Ах, този сън.
Чудя се дали ние жените имаме някакъв специален ген за сън, та да се справяме с неговата трансформация след раждането? А защо е толкова трудно? Не може ли да се наспиваме с 3 часа? И не само това – да бъдем добри, красиви и търпеливи?
Жената минава през множество трансформации в съвременния живот. Но най-важната може би е тази – да се превърне в майка. Не бива да гледаме на тази промяна като всяка друга, защото тя е толкова различна. Защото изведнъж женското сърце се трансформира и се превръща в майчино. А то има една особеност – живее извън тялото на жената. Живее в смеха на децата й, в чистите сълзи от нощния плач, в миризмата на новородено, в прегръдката на изплашеното дете.
Питате се какво се промени толкова? Как се случва тази магия? Ами отговор няма. Просто се случва, от векове насам. Разликата е, че съвременната жена има толкова много роли и е от съществено значение тя да умее да се грижи за себе си. Да подбира хората около себе си и битките, които ще води.
Важно е и ние като общество да се грижим за съвременната жена. Да я приветстваме в множеството й лица, да я прегръщаме в тъмното, да й даваме сигурност и убежище. А най-вече да бъдем до нея, когато прегърне детето си за първи път, уплашена и разтърсена. Ако преди това грижата е била да й подариш любимите цветя или да я оставиш тя да избере филма, или пък да измиеш чиниите този уикенд. Сега, като майка тя има нужда да бъде обичана и разбирана повече, по различен начин. Да излезеш на пръсти от стаята, за да поспи след като цяла нощ е прегръщала грижовно вашето бебе.
Оставете жената да отключи своя инстинкт, защото той е здраво свързан с момента на раждане. Но не се заблуждавайте, на някои жени им трябва повече време, за да се родят като майки. Да, когато се ражда едно дете, се ражда и неговата майка. Това понякога се случва почти мигновено, понякога изисква време. Не бързайте, бъдете търпеливи.
Когато аз станах майка и прегърнах мечтаната рожба изпитах облекчение. Бременността ми беше трудна и дълга и сякаш не виждах края. И когато най-сетне се случи, бях безкрайно облекчена. Но всяка майка изпитва палитра от емоции в тези дни и нито една от тях не е маловажна. Затова е важно да има комуникация в семейството, мъжът и жената да бъдат едно цяло. Отдадени на новия живот. Но всички знаем, че това в някои семейства не се случва и новата майка не е приветствана по начина, по който заслужава.
Тук идва ролята и на останалите членове на семейството, на родителите й, на приятелите й. Да не я забравят, да й донесат кокиче или лале, когато идват да видят бебето, или топла храна. Предложете й да поемете грижата за домакинската работа, а тя да се наслаждава на новото си бебе. Когато си тръгнете, тя грижливо ще потопи цветето във ваза, знаейки че все още е важна. Докато се храни с топла супа, ще ви благодари наум.
Но не забравяйте докато гушкате бебето – попитайте как е, изслушайте я. Кажете й колко добре се справя с новата си роля. Психиката на родилката е особено нещо, което дори аз самата не мога да обясня, въпреки че се случи на мен. Дори съпругът ми сподели доста време след първите месеци, че съм била толкова различна от предишното си аз. Не знаех какво точно има предвид и надали ще разбера някога.
Именно тук много жени се изгубват и имат нужда от полъх надежда, че утрото ще донесе нещо по-добро. Следродилната депресия е съвсем реална, тя е сред нас и отричането й не я предотвратява.
Но има и още нещо – всички приятели и близки ще се вълнуват от появата на новия живот, после с отминаването на дните обажданията ще се разредят, приятелите ще намалеят и младото семейство ще усети самота. Не се отказвайте от майките на малки деца, защото те ще продължават да имат нужда да излязат от коловоза, да избягат от ревящото дете, което за пореден път отказва да се храни, или цяла нощ е имало нужда да се гушка, защото животът е толкова страшен и непознат за него. Ключово в цялостната грижа е комуникацията с бащата.
Той е пристан, който тя търси отчаяно, докато бебето плаче неспирно. Нищо не може да се сравни с неговата загриженост, любов и топлота, и нищо не може да ги замени. Разбира се, че животът на мъжа също се променя и той има нужда от валидиране на чувствата си. Затова заедно двамата трябва да извървят този път един към друг, в дългите безсънни нощи, в който сякаш са сами. Ще изгрее слънце и те ще видят, че трудностите са ги сплотили както никога преди, че малкият вързоп е тяхната най-голяма слабост, обединява ги и им дава нещо, което не са предполагали, че съществува.
Изключително е трудно за младите семейства в тези моменти. Подкрепете ги.
Да се погрижиш за някого означава да му дадеш любов. В основата на грижата стои чистото и неподправено чувство на обич и то е толкова ценно. Потърсете дълбоко в себе си и си задайте въпроса – какво бих искал аз, ако бях на нейно място? И дайте нещо от себе си, може да е просто частица, но тя ще бъде като капки дъжд за женската душа.
Автор: Катя, мама автор в talks.