Кои са най-ярките ви спомени от прекараното време с бабите и дядовците ви? Разходките, любимите ви пържени картофи или палачинки, може би историите, когато сте сгушени до топлата печка през зимата? Моите са всичко, изброено горе, но с малък бонус - времето, прекарано в писане, четене, което като малка смятах за загуба на времето, което можех да се прекарам в игри.
Като се сетя и пак смятам същото. Е, шегувам се, разбира се. До някъде.
Сигурна съм, че целта им не е била да ме държат далеч от игрите и са предпочитали да ме зарадват както могат. Когато бях при тях, винаги бях инструктирана от мама - че те отговарят за мен и да слушам какво ми казват. Дори, когато не беше с мен, мама винаги имаше думата.
Сега, след като и аз станах майка, с мъка признавам (защото аз много много много мразя, когато се случи така), че тя беше права. Написах го. Има го черно на бяло и може да а бъде използвано срещу мен.
Винаги, когато оставям дъщеря си на грижите на баба и дядо, имам инструкции - кога и какво яде малката, кога и как се приспива, какво обича, докъде сме стигнали в книгата с приказки, къде са определени играчки - списъкът няма край. (Единствено не споделям какво ново е научила да прави и казва, за да се изненадат.)
А думите, които майка ми най-често използва откакто е "повишена" в баба са: " Не може. Мама и тате не дават." За сметка на това, баща ми компенсира с позволяване на всичко и неистова радост, дори, когато малката го погледне за секунда. Какво да се прави, поддава се на очарованието й...
Така, на майка ми разчитам напълно, че ще спази казаното от мен, а с баща ми винаги обсъждаме. Той не обича ограниченията и често се налага да му напомням, че освен, че малката му е внучка, е моя дъщеря и известно време ще ѝ се наложи да се съобразява с моите решения. Както и на тях, що се отнася до нея.
Често се случва роднини да ми кажат: "Остави я - малка е.", или "Допуснахте грешка, като не я оставихте от навършването ѝ на шестия ѝ месец по-често да я гледа друг.". Може да е малка, но възпитанието и навиците се изграждат с времето и когато единият казва "не", а другият "да", проблемите започват. Абсолютно смятам, че никой няма право да се меси в методите на отглеждане на чуждо дете, дори да му е внуче. Затова и много харесвам израза "Всеки да си гледа в паничката.". Всеки има право на мнение, но със сигурност не всяко мнение е търсено. Чела съм какви ли не истории по форуми и в социалните мрежи - дори за баба, която се опитала да нахрани двумесечно бебе с банан.
В тази насока, считам че, ако родител не може да се довери на баба и дядо относно преценката за полагане на грижи за внучето им, то надзорът по време на срещите им е задължителен. В крайна сметка е най-важно детето - независимо какво искаш, независимо какво харесваш. Ти си опората му в живота и дори малките решения, които взимаш не са незначителни.
И тук искам да се обърна точно към бабите и дядовците, читатели - вслушайте се във вече порасналите си деца. Когато човек уважава детето си като родител, не пристъпва границите, които са поставени по отношение на внуците си. Дори и да не е напълно съгласен. В този случай, надзорът и намесата от страна на родител към поведението на бабите и дядовците стават напълно излишни.
Автор: Йолина | част от екипа на talks | #мамаавтор
Comments