Отговорът на този въпрос ще бъде до болка познат на хората, които вече са изпитали радостта от родителството и няма да се хареса на бъдещите родители.
Не познавам хора, които да са успели да запазят пълна организираност при посрещане на новия член на семейството си.
В първите дни, да не кажа седмици, месеци, от новия си живот (защото животът ти наистина вече е друг), всеки родител загубва себе си във вихрушката от събития. Поне малко. Той бива погълнат от десетките задачи, което е напълно нормално. Та той има нови отговорности, страхове, има да научи толкова нови неща за себе си и за още един, до сега непознат, човек.
Винаги ми е неприятно, когато в социалните мрежи и медиите, се натрапва идеята, че родителството е лесно, прекрасно и как човек успява да води напълно идентичен живот с този, преди бебето. А това е изключително нереалистично. Никой не остава непроменен. Животът ти се преобръща на 180 градуса. Всичко ти се струва различно - сънят, къпането, храненето, работата. Започваш да оценяваш много повече миговете, в които си сам. Времето се движи с нови темпове. И докато свикнеш с всичко ново, задълженията те поглъщат изцяло. Поставяш себе си на второ място и губиш частица от идентичността си. И в един момент всичко това те смазва психически. Душата ти вика за помощ. Търсиш старото си аз, но него вече го няма. И колкото и тъжно да звучи, това е поредната възможност да преоткриеш себе си.
Хубавото е, че е един кратък период от живота ти и много скоро, всичко се нормализира. Особено, когато имаш подкрепа. Независимо дали е от партньора, родителите или приятелите ти. А дори да си сам, ставаш още по-силен, защото ти си опората на двете шепи щастие, което се намира в прегръдките ти. Изграждаш нова рутина, успяваш да наваксаш с недовършената работа.
И тук идва най-трудната част - как да си върнеш изгубеното късче идентичност?
С всеки изминал ден придобиваш малко повече самоувереност. Родителството ти се струва една идея по-успешно и по-възможно - успяваш да смениш памперса по-бързо, успяваш да нахраниш и успокоиш детето си по-лесно...
Започваш с малките неща като например мила дума към партньора си, после един по-дълъг душ. След това събираш смелост да хапнеш любимата си храна, да гледаш любимия си филм, да започнеш да четеш нова книга, да медитираш, да започнеш отново да спортуваш, да майсториш, рисуваш или да се включиш като мама автор в платформа с невероятни хора.
И така, всеки ден, мляко по малко, възстановяването започва. Не е лесно, но е изключително ободряващо и вдъхновяващо да видиш колко далеч може да стигнеш.
Автор: Йолина | част от екипа на talks | #мамаавтор