Раждането на бебето, а с него и на семейството, е един от най-вълнуващите, вълшебни и радостни мигове в живота на човек. Майката, още преди раждането, преминава през редица метаморфози, за да се превърне накрая в Богиня - единствената и неповторима за своето дете.
Този радостен момент в живота на човек обаче идва със себе си с една торба пълна с най-различни чувства, които ще започнат да заемат важно място в подсъзнанието на новите родители.
Едно от тях е следродилната тревожност.
Тя се появява почти веднага след раждането и е съвсем естествено чувство, което човек изпитва при рязка смяна на обстоятелствата. Обикновено отшумява в рамките на няколко дни, до един месец. Свързва се основно с умора, липса на апетит (или прекален такъв), както и с обичайните притеснения на новата майка - добре ли е бебето, ще се справя ли като родител, показвам ли достатъчно обич и т.н.
След тревожността обаче на вратата чука най-добрата й приятелка: следродилната депресия. Тя придвидливо е изчакала нещата да се успокоят, за да се появи като царица на портата на вашето кралство. За мнозина следродилната депресия се свързва с онова тягостно усещане, че нещо не е наред, но не знаят какво точно. Много често жените, които страдат от следродилна депресия, имат чувството, че не обичат децата си. Те не са изпитали онази безусловна любов при първата прегръдка. Понякога искат да върнат времето назад, не искат новия си живот. Има обаче един голям процент майки, които изживяват по по-различен начин това състояние и именно припокриването на някои симптоми с други разстройства пречи на адекватното и навременно диагностициране на следродилната депресия.
След раждането фокусът рязко се сменя и приоритет номер едно в живота ни сме не ние, а бебето. Всичко се върти около него, а домакинстването и дните се изнизват. След като първоначалното напрежение отмине и нещата станат по-предвидими, след като родителите свикнат с новата динамика и имат възможност да се отпуснат за миг, то тогава следродилната депресия се появява като облак. В тези моменти майките започват да изпитват необичайна тъга, апатия, страхуват се за здравето си, за това на бебето. Страхуват се до степен на паника. Не искат да го оставят дори за минута, а в следващата проклинат избора си да станат родители.
Състоянието на “следродилна депресия” понякога е трудно разпознаваемо, защото носи със себе си комбинация от симптоми, сред които:
-тревожност
-плачливост
-нервност
-потиснатост
-апатия - тотална липса на желание да се извършват дейности, които до този момент са носели удоволствие
-липса на апетит или прекалено силен такъв
-умора
-тъга, понякога придружена от мрачни мисли
-чести смени на настроението и силна чувствителност
-неоправдани страхове
-безсъние или прекалена отпуснатост
-избягване на срещи с близки и приятели
-нежелание да бъде до бебето
-съмнения
Често има и физически проявления: -главоболие
-безсъние
-сърцебиене
-задух
Всичко изброено дотук пречи на майката да влезе в новата си роля и да я изпълнява качествено.
Появата на следродилната депресия е в комбинация с множество хормонални промени. В тялото на жената се случват множество реакции, а то самото трябва да се подготви след 9 месеца трусове и последващото раждане, да се върне към периода от преди това. Количеството на естроген и прогестерон намалява драстично, поради което се случват резки промени в настроението. За сметка на това се увеличава пролактинът - хормонът, който ни кара да се чувстваме тъжни и тревожни.
Тези промени в тялото, в комбинация с психологическия стрес - новите задължения в портфолиото на жената, промяната в ежедневния ритъм, в отношенията с партньора, водят след себе си множество трусове.
Жената започва да се чувства непълноценна, подценявана, нежелана и непривлекателна. Изведнъж тя не се побира в кожата си, не се харесва и си мисли, че не се справя добре с новата си роля, а и с нищо изобщо. За съжаление отрицателните емоции са пагубни не само за този, който ги изпитва, а и за детето - бебетата усещат изцяло и абсорбират емоциите на майка си. Това води до един порочен кръг - майката е изнервена - бебето също - майката става изнервена, защото бебето плаче.
Появата на следродилна депресия е по-вероятна при жени, които претърпяват и някоя от следващите промени:
-смяна на жилище
-неразбирателства с партньора
-проблеми в работата
-смърт на близък
-здравословни проблеми (в частност ендокринни), проблемна бременност
-преживявания на следродилна депресия по време на предишна бременност
-наличието на роднина, страдащ от депресия
Важно е да се отбележи, че следродилна депресия се среща и сред не малък процент от бащите. Те, обаче, съвсем естествено след раждането са оставени настрани, не са във фокусът на семейството и това е най-големия проблем. Всичко започва да се върти около майката и най-вече около детето, а бащата е на заден план. Все пак той е силен и е главата на къщата, нали? Но той също може да се почувства:
-тъжен, обезсърчен
-ревнив
-дистанциран
-агресивен
Справянето със следродилната депресия е трудно, но не и невъзможно. Най-доброто решение, което една жена може да вземе за себе си в този момент е да започне посещения на психолог или психотерапевт.
Те трябва да бъдат третирани като регулярните прегледи при лекар и да не бъдат заклеймявани като нещо лошо. След това е ред на активния социален живот - научно доказано е, че наличието на приветлива среда, в комбинация с разходки на чист въздух, влияе изключително позитивно на емоционалното състояние. Социалните контакти са способни да направят чудеса.
Изключително важна е и грижата за себе си - майката и бащата по такъв начин да организират ежедневието си, че да успяват да намират време един за друг - заедно и поотделно. Специално за майката стресът от новата роля е огромен и тя има нужда от поне 30 минути на ден, в които да се връща там, където е била преди.
Заедно с това е редно да споменем и физическата активност и спорта - заседяването и липсата на разнообразни физически дейности води до спад в настроението и повишаване на кортизола - хормонът на стреса. Спортът, от друга страна, въздейства на мозъка, карайки го да отделя ендорфини - естественото болкоуспокояващо на нашето тяло. Отделя се при болка, физическо натоварване и секс и носи щастие.
Много трудно и поради тази причина нещо, което често се пренебрегва от майките, е храненето. Безкрайно трудоемко е да се храниш пълноценно, когато ти се спи, изморена си и объркана, но храната е от изключителна важност както за силите ни, така и за психическото ни състояние. Веществата, които приемаме влияят на производството на хормоните в тялото ни. Много специалисти препоръчват да се спи при всяка възможност, а и много добре знаем приказката “Спи сега, че после като родиш спането ще е мираж”... Истината е, че прекаленото спане не е никак полезно. То води до допълнителна поява на апатия. Въпреки това в първите седмици след раждането е наистина важно жената да си наваксва със съня, доколкото е възможно.
За да се пребори една жена със следродилната депресия, на първо място тя трябва да я осъзнае, приеме и опознае. Това звучи безкрайно абстрактно, затова при първи признаци на безпомощност - потърсете професионален психолог. Той може да ви помогне, изслуша така, както приятелките не могат, да назначи допълнителни консултации и дори да препоръча специалист, който да издаде лекарства при нужда. Последното е краен вариант, но за съжаление много жени стигат до него от безпомощност.
Ако не се вземат мерки навреме и ако не се приложи адекватно лечение, депресията може да продължи с години. Редно е в такива случаи новата майка да се вслушва в съветите на близки и роднини, които в повечето случаи могат да идентифицират наличието на симптоми на следродилна депресия и да помогнат и насочат.
Следродилната депресия засяга не само здравето на майката, а и това на цялото семейство. Една непълноценна майка прехвърля всичките си тревоги не върху кой да е, а върху детето. Поради естествената й свързаност с новороденото в първите години, то може да бъде ощетено заради това, че не се е погрижила за себе си. Всичко е временно - периодите след раждането толкова бързо се менят, че докато свикнем с единия, другия вече чука на вратата. В началото може да сме имали трудности с храненето, но докато се разтревожим - бебето вече е голямо. Тази мисъл донякъде следва да действа успокояващо, защото всичко е предно.
За съжаление няма точна причина защо, при кого и как точно се появява следродилната депресия. Комбинацията от множество физически и психически фактори я прави неочаквана, неузнаваема. Затова препоръчвам на всяка една майка онази така важна #грижазасебеси да започне с посещение на психолог. Ролята на майка може да бъде очаквана, желана, но и изключително натоварваща. За да бъдем пълноценни родители за своите деца е нужно да се грижим за себе си. А най-важната грижа е онази вътре в нас.
Автор: Eлеонора Янкова, мама автор в www.theirtalks.com
תגובות