Един мелничар имал трима сина. На смъртния си одър, той ги повикал и им казал: "Деца мои, всичко, което съм придобил през живота си, аз ще ви го оставя в наследство". Най-големият син получил мелницата, средният получил магарето, а най-малкият – котарака.
Чарлс Перо
” Котаракът в чизми”
Поредността на раждане на децата в семейството
Как се променя животът на децата, а и те самите, поради факта, че родителите им в един момент решават да имат второ, трето, n + 1 дете? Тази тема звучи в много приказки. И не само в приказките. Темата е интересна, както за родителите, така и за психолозите, които отдавна разсъждават върху въпросите за влиянието на броя и поредността на раждането на децата в семейството върху личните им характеристики, който изграждат. [Божович Л.И., 2005]. В чуждестранната психология едно от основните направления при изследването на развитието на детето е изучаването на реда на раждането му в семейството.
Основата за това поставят на Фройд З. и Адлер А.[Хьелл Л, Зиглер Д., 2006]. Във въпроса за психологическите характеристики на децата, в зависимост от поредността на тяхното раждане в семейството, остават още много неща неразрешени и неясни. Какви особености допринасят за формирането на личността, и какви създават пречки по пътя й - това прави въпроса за поредността на раждане на децата в семейството актуален за разглеждане и понастоящем.
Семейството е основен и най-значим фактор за психичното развитие на детето, тъй като то се намира в продължение на значителна част от своя живот под непосредственото му влияние. В семейството се полагат основите на цялостното изграждане на личността. Има се предвид не толкова културното равнище на човека, колкото развитието на базисните структури на личността - Аз-концепцията, ролеви стереотипи, нагласи и ценностни ориентации. Те представляват основна част от вътрешно-личностната мотивационна система, регулираща поведението на индивида. [Попов, Ат., Попова, С., 2000]
Личността е компилация от индивидуалност, темперамент и натрупани лични качества вследствие на социалния опит. Тя се формира през периода на израстване на детето и се пременя след това. Социалната среда определя другите обстоятелства, които повлияват процеса на израстване на детето и формирането на личността. Установено е влиянието на поредността и броя на децата в семейството върху определянето на техните водещи личностни черти, върху преобладаващите им реакции спрямо възникващи обстоятелства и върху позициите, които избират да заемат. Децата от различни по размер семейства и различни сиблингови позиции се различават по личните си качества [Адлер А., 1998].
Именно редът на раждане и конфигурацията в семейството, е един от основните фактори, определящи нагласите на личността, характерни за нея през целия й живот. Всяко дете развива своите стратегии и начини на общуване с другите в зависимост от неговата поредност в семейството [Исааксон К., Редиш К.,2004] . Зигмунд Фрой е забелязал, че позицията, която заема детето сред братята и сестрите оказва силно влияние на целия им живот след това. (Фрейд,З., 1989, с.345-355)
През 1918 година А. Адлер прави първият сравнителен анализ на поредността на раждането, фокусирайки се върху процеса на „детронирането”. Най-голямото дете за определен период от време се чувства като център на вниманието, но ситуацията му се променя с появата на братя или сестри и тогава то е смъкнато от своя „трон”. Обратно, най-малкото дете възприема по-големите си братя и сестри като „фиксирани” и постоянно се стреми да заеме тяхната позиция, независимо от факта, че то не може да бъде изместено от своето място, защото е последното родено дете в семейството. Тази идея е в основата на много изследвания посветени върху личността[Adler, A, (1932), ].
Трудности и загуба на общностно чувство може да се породи от порядъка на раждането на децата вътре в семейството, което за Адлер е една от основните постановки на теорията му. Подчертаното, но също и неподчертаното предимство на едно от децата в ранното детство, често се превръща в неизгодно за другото. По-голямата активност на едното може да даде повод за пасивност на другото и често може да се види колко неблагоприятна роля играят ранните неуспехи на бъдещето на детето. Също така предпочитанието към едното дете, което не може лесно да се прикрие, може да се окаже във вреда на другото, като предизвика в него поява на тежко чувство за малоценност а оттам и развитие на комплекс за малоценност. Ръстът, красотата, силата също са предмет на сравнение в едно семейство.
Но за Адлер изключително важен е редът на раждане на децата в семейството. Според него, да се приеме, че всички деца са равнопоставени, е басня, нереална и неотчитаща индивидуалните особености и възприятията за мястото на детето в семейната йерархия. Подходът му се основава на вярването, че проблемите, силните и слабите страни на хората трябва да се разглеждат в контекста на социалното и семейното им обкръжение. Според него хората се водят от непреодолимото желание да бъдат приемани и ценени.
Семейството е първата и най-малка общност, в която децата се преборват за чувство за принадлежност.
Всички деца се състезават за родителската любов, за вниманието и ресурсите. И в зависимост от това колко е по-голямо детето спрямо останалите деца, то намира различни стратегии в толкова важната за него надпревара. Тези състезателни преживявания се отразяват по различен начин върху характера му. Този факт хвърля ярка светлина и върху въпроса за развитието на характера според Адлер: „защото ако е вярно, че известни черти на характера съответстват на положението на детето в поредността на братята и сестрите, не оставя много място за дискусии, които подчертават наследствеността на характера или неговия произход от аналната или някоя друга зона”. (Адлер, 1998, с.138)
При по-голям брой деца първородното се оказва в една изключителна ситуация, която не изживява нито едно от другите деца. За известен период от време то е единствено дете и добива впечатление като такова. По-късно, след различен период във всеки отделен случай, то е „детронирано”. Времето, което изминава за това действие не е без значение за впечатленията и тяхната обработка. Ако периодът е от 3 или повече години, събитието попада във вече стабилизирания стил на живот и получава отговор според неговия дух. Тук е необходимо да подчертаем, че ако това детрониране се случи преди третата година на първородното дете, то осезаемо му се стеснява жизненото пространство и е вероятно да личат белезите от детронирането през целия живот.
Но Адлер не е фаталист в оценката си, тъй като самата му теория е противник на нормата в оценката на поведението, мислите и чувствата на индивида, затова той допуска порядъкът на раждането да не оказва винаги значително въздействие върху загубата на общностното чувство. Любопитното е, че Адлер е правил удивителни характеристики на хората само по това на кого от сиблингите (братя и сестри) отговаря тяхното положение. За Адлер по-решаваща е все пак ситуацията, в която е поставено детето, т.е. то не трябва да бъде разглезвано или отхвърляно.
Що се отнася до впечатленията, при които второто дете така често оформя своя закон за движение и стил за живот, те могат да се открият главно в това, че тук пред него непрекъснато тича друго дете, което не само продължава своето развитие, но и твърде често оспорва равенството помежду им, като се придържа към надмощието си. Тези впечатления отпадат, ако разликата във възрастта е голяма, и се засилват, ако е малка. Усещанията се засилват, ако първото дете не може да бъде победено от второто.
Почти изчезват, ако второто дете по начало държи победата било поради непълноценността на първото, било поради това, че родителите не обичат много първородния.
Почти винаги обаче може да се наблюдава по-силен стремеж към напредък на второто дете, който се проявява ту в повече енергия, ту в по-силен темперамент, ту в полето на общностното чувство, ту в един неуспех дори. За най-малкия в семейството могат да се кажат много неща.
Той се намира в една коренно различна ситуация в сравнение с останалите. Никога не е сам, както е бил най-големият за известен период от време.
Той обаче няма и никого зад себе си, както имат всички други деца.
Пред себе си има не едно единствено дете, както е пред второто, а повече. Остаряващите родители твърде често го разглезват и той се намира в неудобната ситуация винаги като най-малкото дете, най-слабото, да не бъде взимано на сериозно. Както казва Адлер :”неговият стремеж към превъзходство над стоящите пред него се разпалва ежедневно”. В някои отношения положението му прилича на това на второто дете - ситуация, в която могат да попаднат и деца с друго поредно място в семейството, ако случайно възникнат подобни съперничества. „Неговата сила често се разкрива в това, че прави опити да надмине всички свои братя и сестри по степента на проявяване на общностното чувство.” (Адлер,1998, с.144).
Слабостта му често се проявява в това, че отбягва пряката борба за превъзходството, което при по-голямо разглезване може да стане правило и че се стреми да постигне целта си на друго ниво, в друга форма на живот, в друга професия.
Известно е, че в приказките на различни племена и народи винаги победителят е най-малкият син и или дъщеря.
Според Адлер, най-характерното за единственото дете е това, че то не познава конкуренцията от страна на други деца в семейството. То не се е борило за тази позиция с никого и никога не е делило своето централно място в семейството. През цялото си детство е фокусирало живота на семейството. Тези условия биха могли да предполагат известни трудности във взаимоотношенията с връстниците.
В крайна сметка виждаме, че при формирането на личността на децата оказват влияние изключително много фактори (физиология, обкръжаваща среда, събития, кризи), но като че ли най-трудният за предвиждане, изследване и обобщение фактор е индивидуалното отношение на родителите към децата.
Наясно сме, че децата се различават едно от друго не само по пол и поредност на раждане, но и по ресурсите им за справяне, учене и интегриране на новия опит.
За наша радост децата са твърде сложни, уникални и пластични, за да ги поставяме в толкова опростени рамки. Важното е да се опитваме се в ежедневието си да не ги мерим с шаблон, и винаги да бъдем отворени и любопитни за техните истории. Така ще имаме възможност да ги опознаем и приемем такива каквито са, да се докоснем до тяхната автентичност и да ги разберем.
А това нито една теоретична концепция не може замести. Приемете гореизложеното, само като една научна гледна точка, от която е направен опит да се обясни, защо децата стават такива, каквито са, и как това предполагаемо е повлияно от поредността на раждането им семейството.
Автор:
Жечка Илиева | детски психолог
част от екипа на talks | #мамаавтор
Comments