Като родител вие жонглирате с всичко – кариера, домашни задължения, приятелства, готвене и най-важното – с децата си. Докато сте заети да жонглирате с всички най-ценни неща в живота, започвате да имате същите очаквания и към децата си, независимо дали го осъзнавате, или не.
„Технологиите улесниха децата да изпълняват много задачи наведнъж, но това може да се отрази негативно както на децата, така и на родителите“, казва детският психолог д-р Итън Бенор, PhD, BCB, ABPP. В този забързан свят мултитаскингът може да изглежда като най-ефективния начин да се свърши всичко. Той обаче сигнализира по-скоро за проблем, отколкото за решение, тъй като всъщност ни забавя и затруднява да свършим всичко по най-добрия начин.
„Разделете задачите на части или ще се окаже, че свършвате много от тях, но нито една качествено“, казва той.
Децата правят по-добри избори и определят по-успешно приоритетите на задачите, когато се заемат с тях една по една. Мултитаскингът влияе не само на продуктивността на децата, но и на техния мозък. Мултитаскингът затруднява все още развиващия се мозък да възприема информация и да свързва мисли и идеи. Освен че може да бъде вреден за мозъка, той се отразява и на семейните отношения. Децата или родителите, които са постоянно вглъбени в своите смартфони, таблети, лаптопи или видеоигри, не общуват със семейството по смислен начин.
„Децата, които прекарват по-малко време в общуване с родителите си, научават по-малко от пример“,
казва д-р Бенор. „Те всъщност не виждат как се държат възрастните.“
Технологичният мултитаскинг увеличава границите между поколенията. За родителите и децата става трудно да се чувстват като част от екипа, който представлява семейството, а това чувство за принадлежност е от съществено значение за развитието на детето. Едно проучване стига до заключението, че смартфоните могат да намалят когнитивния капацитет на човек. По време на това проучване учениците, поставили телефоните си в друга стая, се справят по-добре с когнитивните тестове, отколкото тези, които са поставили телефоните си с лице надолу на бюрата си и са ги заглушили. Това означава, че телефоните им са ги разсейвали дори на несъзнавано ниво.
„Децата трябва да се чувстват като част от нещо по-голямо от тях самите, преди да започнат да откриват как се вписват в света като цяло“, казва той.
Мултитаскингът няма да изчезне, но можете да намалите въздействието му върху семейството си, дори за няколко минути на ден, по три начина:
Забранете технологиите в спалните. Не е проблем децата ви да си пишат домашните на компютър в стаите си, но иначе спалнята трябва да бъде място, където те могат да играят, да четат или просто да си почиват. (Това се отнася и за вашата спалня!)
От време на време изключвайте семейството от електрическата мрежа. От време на време се откъсвайте от технологиите и се отървете от фоновия шум на телевизора или радиото. Насладете се на тихо време сами или заедно с децата и партньора си. Планирайте дейности, които можете да вършите заедно навън, или организирайте вечери на игрите всяка седмица, за да се сближите и да създадете спомени.
Информирайте се какво гледат децата ви. Телевизията не е изцяло лошо нещо. Всъщност съвместното гледане на телевизия може да бъде чудесен начин семейството да се отпусне. Но трябва да следите телевизионните програми, да говорите за тях с децата си и дори семейно да гледате предавания, но се опитайте времето пред екрана да не надвишава един час на ден, ако детето ви е в предучилищна възраст.
„Въпреки че със съвременния начин на живот рядко можем да забавим темпото, опитайте се да ограничите адекватно списъците си със задачи“, казва той. „Всички ще продължим да вършим по няколко неща едновременно, но се опитайте да бъдете умерени и разумни.“