Живея заедно със свекърите ми. Единствените противоречия, които имах със свекървата бяха относно захранването. Доволна съм, че тя не е тези баби, които разглезват детето и постоянно го защитават, дори когато не се държи добре. Докато дядото, ако го види, че плаче за нещо, което аз съм забранила, ще му го даде, само за да не плаче. Моите родители са на 200 километра от нас и се виждаме по-рядко, макар че докато все още не работя им гостуваме със седмици. Единствено им влияние е, че понякога му развалят режима за хранене, но иначе във възпитанието никога не са се намесили.
Но аз съм омъжена в Македония и тук майчинството е едва девет месец, а за мен беше прекалено ранно и странно да пусна още непроходило детенце на ясла. Но както знаете, не е лесно да се работи на една заплата, за това когато детето прие всички ваксини го записах на ясла и се възползвах, че мъжът ми има една леля, която единствено се грижеше за баба му, а след като тя почина вече нямаше какво да прави и започнах работа.
Малкият вече хапваше всичко, беше с махнат памперс, като за всяка нужда казваше единствено „кака“ („ака“). Но реших че няма да имам проблеми. Обаче за месец детето сякаш коренно се промени: с плач пишкаше и то само, ако го помоля; веднъж се наложи баща му да го гледа сам и нито веднъж не си беше казал за пишкане. А ходенето по голяма нужда пък беше пълен провал. Оказа се, че от страх да не се напишка, леля го е молела на всеки пет минути. А тъй като за всичко казва „кака“ го е оставила на гърнето дълго време и просто се плашеше от сядането там. Освен това започна да ни хапе и скубе, тъй като го беше оставила да хапе и скубе на игра. А да не говорим, че почти нищо не хапваше. Ето защо просто реших да си остана вкъщи, докато не се освободи място в яслата.
Не казвам, че винаги е нужно роднините да влияят негативно, дала съм й положителни примери. При нас не беше кой знае какво, въпреки че да с гърнето всичко започна отначало. Но пък имахме едно съседче, чийто баба и дядо отглеждат животни. Баба му често проявява агресия върху тях, а то почти по цял ден прекарваше с нея и също беше агресивно, но не само към животни, а и към деца.
Бащата на детето работи в Швейцария и след като се роди сестричката му, те заминаха при него. Миналото лято се прибраха и просто не можах да позная детето: поздравяваше всички, видя сина ми и започна да му говори, даде му играчки, Явно разделянето от бабата, ролята на бащата в семейството и посещаването на предучилищна група в Швейцария му бяха повлияли положително.
Друго негативно влияние, което съм наблюдавала е, как баби и дядовци пускат на внуците си нещо на телефона, за да седнат на едно място и да не им се налага да ги гонят по цял ден, но всеки знае колко негативно влияят телефоните не само върху очите, но и върху детския мозък. Не че аз не пускам песнички по интернет на детето, защото трябва да сготвя, а с него няма как, но поне мога да контролирам какво и по колко време гледа.
Също така имам позната, която остави децата си вкъщи с бабите, по време на пандемията, но след година рязко промени решението си, защото „бабите ги разглезили“.
Все пак познавам и деца, които са вече над 10-годишни и също са отглеждани от баби или пък прабаби, но пък са добре възпитани.
Автор: Мария Бончева | част от екипа на talks | #мамаавтор