Задавала ли си някога въпроси като:
Какво правя? Как се справям? Добра майка ли съм?
Вероятно, да! Не си единствената!
От еволюционна и научна гледна точка, нашият мозък е "проектиран" да търси и решава проблеми. Хормонът кортизол е от също толкова голямо значение, както допаминът, адреналинът и серотонинът - за нашето развитие и оцеляване. Свикнали сме определени думи (като кортизол, стрес, страх) да свързваме с лоши, неприятни мисли и емоции. А, те са просто това, което са. Индикатори за нещо по-цялостно. Микро частички от един много, много голям пъзел. Малки астероиди от нашата необятна вътрешна човешка вселена, които понякога ни разтърсват или променят нашата посока.
И, макар да си мислим, че живеем във време, в което ние по всякакви начини превъзхождаме пра-пра-пра дедите си - някогашните пещерни хора, изхранващи се с лов, познания за средата си и оцеляващи в групи, колко всъщност се различаваме?
На хормонално ниво - не особено. На инстинктивно ниво - може би, кривата сочи надолу. Нашият мозък и днес не различава дали стресът от звук на клаксон или мисълта за провал на интервю за работа, са по-малко или повече “страшни” от наистина животозастрашаващи ситуации. Една книга, която наскоро привлече вниманието ми, разказва за мозъка ни. Казва се Habits Of A Happy Brain и е написана от Loretta Breuning. Мисля, че си заслужава да бъде прочетена, тъй като изглежда, че внася яснота за това, как работи човешкият мозък. Тази материя винаги събужда любопитството в мен.
Но, нека се върна на разсъжденията си от по-рано. Аз не съм учен. Не съм психолог. Не съм и майка експерт. Въпреки, че сигурна съм, отстрани може и да изглежда често така. Както всяка от вас, обаче, имам своите сътресения и трудности и често намирам обяснение и успокоение, че Животът твори със собствена динамика и смисъл. Знам и вярвам в това - еволюцията ни е освен всичко и духовен процес. Тази абстрактна и не научна тема, която избрах да разгледам е майчинството.
Защото, на първо място ангажира времето ми в момента на 90%. Защото, е нещо, за което искам открито да си говорим, без срам, без вина, без клишета. Защото е толкова трудно. И толкова прекрасно. Защото ни разклаща, променя и изгражда из основи.
Заговорих първо за хормоните - те са малките подли виновници за тоталния хаос в нашите объркани мозъци по време на бременността, раждането и първите години от майчинството ( привиден хаос, защото всъщност природата си знае работата и то отвъд нашите ограничени познания). Та, какво се случва на хормонално ниво? Още с появата на малкото семенце, започват осезаеми промени в нас.
Как и кога разбра, че си бременна?
Вярвам, твоята история е уникална, както на всяка една жена. Как възприе порастващото коремче, превземащите те емоции и мисли? Начинът, по който тялото се подготвя за това неповторимо приключение, сякаш е програмирано без самите ние да сме знаели, сякаш един бутон “бебе на хоризонта” е натиснат и всичко, всичко в теб работи на пълни обороти. Поне така се чувствах аз. Още от самото начало. Винаги съм била критична към себе си, към тялото си, но когато го видях на какво е способно, колко добре прие новата си роля… ами, заобичах го!!! Заобичах тялото си безусловно и безгранично, защото то отглеждаше и носеше живот. Ако това не е чудо, не знам кое е. Въпреки, че като много от вас се страхувах, как ще ми се отрази - ще наддам ли твърде много, ще бъда ли луда и истерична като в някои комедии (на екран поне е смешно), ще бъде ли бременността ми лека, ще родя ли лесно, леко, ще бъде всичко наред с бебето ми…. Четях, слушах, трупах информация, подготвях се и очаквах, това, което не знаех още какво всъщност е.
Помагаше ми книгата What to Expect When You're Expecting от (Heidi Murkoff).
Тези от вас, които са преминали през поне една бременност знаят за какво говоря, а вероятно и тези които им предстои също. Знайте, че всичко това е съвсем, съвсем нормално. Изтъкани сме от страхове и несигурности, просто защото сме хора. Но, знам и друго, заслужава си да преминеш през всяка тревога, през сълзи, смях, неконтролируемо ядене на торти, пици (доста бяха), таратори, несъвместими вкусови съчетания, да имаш киселини, да се оплакваш от триетажни сгради без асансьор, да ти е нетърпимо го-ре-щооо, и не на последно място - не-само-сутрешното гадене.
Заслужава си. По-голямо доказателство от това, за твоята сила, воля и женственост е само момента, в който наистина станеш майка. Той е раждането на твоето дете и на теб като негова майка! Не го забравяй, дори, когато се чувстваш сама, когато, когато си уморена отвъд съществуването си, когато не вярваш в собствените си възможности! Природата те е създала такава, каквато си - жена, която може да бъде майка. И ще се убедиш колко добре го можеш, стотици и хиляди пъти, когато сърцето ти трепва в синхрон, с това на детенцето ти.
Оставяйки настрана хормоналните и емоционални въртележки, по време на и след бременността - включително и следродилната депресия, ти имаш пълният пакет за дългосрочното изпълняване на задълженията си. Независимо от несигурността ти, независимо от това дали имаш или нямаш опит. Както казах, този процес, мисля, освен физиологичен и биологичен, е духовен. Израстване. Израстване в толкова много аспекти на личността, на духа! Уроци, в които не си позволяваш отсъствия. В които си потопена изцяло. Защото просто се случва и е необратимо.
Любовта, която някога съм мислела, че познавам, се оказа толкова мощна стихия. Любовта, която изпитвам и давам като майка, е най-силното и завладяващо пътуване в живота ми. А, най-хубавото е, че тепърва започва!
Търпението, самоувереността и самообладанието са качества, които имаш и ще имаш като майка и с тях ще промениш не само своя живот, ще съградиш нечий друг. Отговорността е голяма, да. Знам, че майчинството консумира времето и енергията ти, знам че е всепоглъщащо. Но не си сама. Щастлива съм, защото, познавам толкова други майки, които ме вдъхновяват. Без значение дали с действията си, с историите си, дали с техните съвети. Тези, които ежедневно жонглират с безброй задължения, тези които вървят с гордо вдигната глава и предлагат прегръдката и сърцето си, дори самите те да страдат! Благодаря ви, че сте там, ще бъда и аз, за себе си и за вас!
Имаме на разположение генериращи енергия, малки зареждащи слънца, греещи очички и топящи ледове усмивки. Имаме всички причини на този свят да сме тези, които сме, да сме силни, смели и да цъфтим.
Ще споделя мой любим и вдъхновяващ цитат на Руми, който надявам се, ще докосне и теб:
“А, ти? Кога ще започнеш онова дълго пътуване към себе си?”
x
Майчинството е пътуване към теб. Открива нови хоризонти, впуска се на дълбоко, калява и извайва! То рисува незабравими мигове, в които знаеш за какво живееш и знаеш, че просто всичко е съвършено, такова каквото е! За да си майка, ставаш отново дете. Припомняш си Квинтесенцията на живота. Разгръщаш себе си и приветстваш света, в който имаш възможност да бъдеш и правиш! Учиш се стъпка по стъпка, гледаш на света като невинно дете и да приемаш случващото се без предразсъдъците на обремененият, забравил детството си човек.
Щастлива съм, защото аз започнах моето пътуване! А, ти?
Източници на вдъхновение: Habits Of A Happy Brain | Бележки от Вечността - Книга Седма |ПЕРСИЙСКИ МЪДРЕЦИ (Руми)
Автор: April Bloom | Надин
Comments