„Може би, ако повече разплакани малки момчета са успокоявани, вместо засрамвани, няма да има толкова много гневни мъже, които се затрудняват да изразяват емоциите си и да съчувстват на емоциите на другите.“
Родителското виждане за това в какво се състоят различията между момичетата и момчетата влияе върху отношенията, които детето ще има по-късно през живота си.
(„Отношенията родител-дете. Пътеводител за отглеждане на деца“ – Хишам Ел-Талиб; Абдулхамид Ебу Сюлейман; Омер Ет-Талиб)
Като майка на момче ми се налага постоянно да чувам: „Не го дръж на ръце, та той е на две години, а е и мъж.“; „Ще го кърмиш до две? Та това да не е бъдещия Крали Марко?“ или пък „Не плачи, ти си мъж.“ Да, но това е просто едно дете – то иска да усеща майчината обич, също така иска да му се обръща внимание и за това иска някой да гушне. А относно плача – мисля, че всички имат право на чувства. Вие не сте ли виждали възрастен мъж да плаче? А пък да го оставя да плаче, както едно време са правили, за да „не се учи детето на ръце, защото после ще има да го носиш“ пък е абсурдно, дори и при момичетата, защото може да доведе до задушаване, а и е възможно на детето да му остане травма за цял живот и винаги да се чувства самотно. Освен това моя братовчедка оставяше детето си да плаче и то получи херния, та като се роди малкият майка ми каза да внимавам по колко плаче, за да не се случи същото и при него.
Все пак е важно децата да развиват емоционалната си интелигентност, а това няма как да стане, ако не ги запознаем с чувствата и не ги научим как да ги изразяват правилно. По този начин те ще бъдат по-общителни в бъдеще.
Също така напоследък забелязвам, че повечето момчетата играят с бебета, кухни или пък искат да се гримират. Обикновено това са деца между 1 и 3 години. Моят мъж много се ядосваше, че малкият си играе с кукла, но в интервю на страницата „За майките и хората“ с психолога Евелина Чанева открих, че децата на тази възраст могат да изброят повече неща, които прави мама, а за татко могат да изброят значително по-малко. Това е така, защото в тази възраст децата имитират останалите, но разбираемо прекарват повече време с майките, а за да научат кое не е мъжко им трябва малко повече време и примери.
Ето защо, когато синът ми поиска да се гримира например, му обясних, че татко и дядо не правят така, а когато поиска да се бръсне като дядо, му обясних, че когато порасне ще има брада и ще може и той да прави така. Психоложката каза също, че след 4-годишна възраст децата вече осъзнават различията между половете, но понякога може да има изключения.
Друг странен мит, който не мога да си обясня е: „Дай му да си хапне, момче е, ще му стане нещо.“ Ако не знае вкуса на въпросното нещо, какво може да му стане? На момичетата не им ли се прияжда? А може би пък детето има алергия и не трябва да хапва такива неща.
Днес ролите между половете са все по-размити и това води до нови предизвикателства и сложни дилеми пред родителите. Все пак не трябва да забравяме, че независимо от пола това е просто дете и можем да го гледаме, както ние смятаме за добре, а не, както обществото налага. Все пак не искам да отглеждам поредния гневен мъж.
Автор: Мария Бончева | част от екипа на talks | #мамаавтор
Comentarios