Казвам се Катя и имам дъщеря на 2 години. Тя е прекрасна, игрива, пълна с енергия, понякога ме ядосва, често ме удивлява какво е научила. Тя е София.
През тези две години сме преминали през няколко фази на организиране на ежедневието ни. Когато беше бебе, всичко се въртеше около това кога трябва да спи и да яде. Сега е малко дете, с което заедно преоткриваме света.
Докато организирам в мислите си предстоящия ден с дъщеря си – се ръководя от някои убеждения. Да удовлетворя нуждите на София и да се погрижа за своите. Ако за нея играта в парка е най-хубавата част от деня, за мен е много приятно да отидем на пазар заедно. Хем успявам да свърша нещо за семейството си, хем купувам по нещо за себе си. И между другото включвам София в живота на възрастните, уча я, че имаме задължения и как точно трябва да се изпълнят.
Ставането сутрин при нас е плавно. Тя изчаква да я взема от кошарата, след което правим ежедневен тоалет и пристъпваме към закуската. Докато тя каже „Добро утро“ на всички играчки, аз използвам времето да пусна радио и да огледам какво точно се случва в стаята. Тъй като обичам да внасям ред в кухнята си сутрин, обикновено гледката не е много приятна. Но това е нашият начин. Тя скоро идва при мен и протяга ръце да я взема, за да надникне на кухненския плот. После заедно зареждаме съдомиялна.
Винаги се изпълвам с умиление, когато вземе чиния и ми каже „мамо, дръж“. Разбирате ли, чувствам че все пак съм я научила на нещо и тя е щастлива да ми помага. След това часовете ни минават в разходки навън или вътре, зависи какво е времето. В това време се старая да я науча на някое ново умение, играем на различни игри, и от време на време аз лягам на дивана с телефон в ръка, за да отдъхна. Не след дълго тя идва и започва да ме дърпа, за да привлече внимание. И да, София има екранно време. На този етап сме го ограничили в рамките на 15-20 минути.
Много често именно в тези моменти откривам по нещо ново в дъщеря ми. Но понякога тези часове са дълги, защото идеите ми се изчерпват бързо, а нейният ентусиазъм е „ударил“ едно кафе сутринта. Следва обяд и сън. Старая се да уча София на култура на хранене и докато се храни я стимулирам да разглежда книжки и да си говорим. Макар че е редно да седне и да се нахрани без странична дейност, признавам си, че все още не сме го постигнали. Но пък държим телефоните далече, Слава Богу. А от книжките тя научава много.
Напоследък обедният й сън е много труден, но аз упорито се боря да го задържа, защото и двете имаме нужда той да продължава да се случва. Надявам се да бъде!
Докато София подремва, аз обядвам и после е време за почивка. Опитвам се да организирам всички дейности по домакинството покрай игрите с нея, за да остане време, в което аз също да отдъхна. Сигурно има дечица, с които е трудно да се извършат каквито и да е домакински задачи. Скоро след това се прибира баща й и отново е време за игра. Дали ще бъде в парка или коридорът ще бъде детска площадка, отново зависи от времето. Понякога прекарва време с баба или дядо, и смятам че това я обогатява допълнително.
Към момента София ляга около 20 часа. Един час преди това започва вечерната й рутина, която включва вечеря, тоалет и прегръдки. Денят завършва с мляко в кошарата и любима играчка, която да гушка. А аз докато затварям вратата, й пожелавам „Лека нощ“, казвам й колко много я обичам. И се чудя къде отлетя това време? Мисля си, колко бързах да я сложа да спи, за да си отдъхна, а всъщност се усмихвам, че я имаме. Понякога се връщам да я погаля и да видя усмивката й още веднъж. Слава Богу, че я има.
Моят ден завършва с време пред телевизора, не стоя до късно. Наблюдавам я на бебефона и си мисля дали сбърках някъде днес. И тайничко се моля, утре да бъда по-добра майка за нея, защото тя го заслужава.
Автор: Катя Зашкева, мама автор в www.theirtalks.com/