Генезис и детерминация /социално- психологически механизъм/ на девиантното поведение
Поведението на човека е съзнателно, но основен медиатор върху него оказва процеса на социализация на индивида, започващ от детството. Индивида интернализира социалните норми или добива социално нормативни модели на поведение, като процеса съдържа в себе си взаимносвързаните процеси на: усвояване на знания за съществуващите социални норми, после формира нормативни ценности и формира социално нормативни регулативни механизми. Съответно при девиация, отклонения могат да се наблюдават в когнитивната система, в ценностната система и в регулативната система на личността. Това пък съответства на отклонения в знанията, ценностните ориентации и в трайните поведенчески модели и черти на личността /диспозиционната структура/. Съществуват две основни групи детерминанти опосредстващи девиацията: индивидуално-психични детерминанти и социалнопсихични.
Индивидо-психични детерминанти /био-психо елементи на личността, които корелират с девиацията в една или друга степен/
Някои био-психични особености е установено, че корелират с девиацията. Например:
XYY синдрома /наличие на една Y-хромозома повече в 23-та - XYY синдрома /наличие на една Y-хромозома повече в 23-та хромозомна двойка/ - установено е, че при криминално проявените личности преобладава в генотипа им. Вероятно наличието на тази допълнителна Y-хромозома повлиява върху поведението на човека като засилва неговата агресивност, а тези прояви се забелязват от ранно детство.
анатомични или физиологични дефицити на определени церебрални структури-съществуват определени области от мозъка като лимбичната субкортикална система, които пряко отговарят за агресивното и престъпно проявление на индивида. Според някои автори съществуват достатъчно доказателства за връзката между дисфункциите на тези структури и хипер агресивните реакции на индивида.
дефицити във функционирането на хормоналната система- например нарушения в количеството на отделяните андрогени, кореспондират директно с една или друга форма на агресивно антисоциално поведение.
инстинкт за самосъхранение чрез разрушение- вътрешната агресивност е биологично заложена във всеки човек, тя има ролята на инстинкт, който не може да се премахне, а да се създадат в процеса на социализация регулативни и задръжни механизми. Но за това пък индивидите са склонни да се отнасят враждебно към външния свят.
Роля на темперамента и емоциите:
Темпераментът е обобщена характеристика на динамиката и силата на протичането на нервните процеси в организма. Има редица основания да се смята,че съществува зависимост между холеричния тип темперамент и агресивният тип поведение. Холеричния тип се характеризира със силна динамика и слаба устойчивост на нервно психичните процеси.
Индивидите, доминиращи такъв тип темперамент /защото няма стерилен тип само един темперамент/ са податливи на влияния от външната среда, които резултират в поведението им в посока на социална девиация, но само по себе си този темперамент не гарантира антисоциалност, а може да бъде като една от съвкупностите детерминанти. Интересен е факта,че е установено в зависимост от индивидуалните особености на темперамента на един индивид е склонен да извършва едни противоправни действия за сметка на други, които са характерни за други индивиди с друга темпераментова структура.
Емоциите- установена е зависимост между емоциите като психично образование и антисоциалното поведение при пълнолетните. Емоциите са един от основните регулатори и мотиватори на човешкото поведение. Те са функция между характеристиките на взаимоотношението между човешките потребности, стремежа за тяхното задоволяване и условията на средата, която благоприятства или не за задоволяването им. Тъй като тези психични образувания в непълнолетната психика са сравнително завършено и ефективно образование.
Поради този факт емоциите се явяват мощен регулатор и мотиватор на поведението. Те са в основата на т.нар. ситуативна девиантност- тя включва онези противоправни действия, които се провокират и проектират в конкретна психо-социална среда. Когато отделни параметри на психосоциална ситуация присъстват в друга сходна ситуация се генерира съответния поведенчески модел, който има емоционален характер. По този начин може да се формира емоционално генериран девиантен поведенчески стереотип, той е особено устойчив и трудно се подава на преобразувание. Но емоциите също са детерминант в цялостната картина на девиацията.
Психичните състояния са особени психични образувания и се различават от емоциите по своята по-голяма устойчивост и по-малка сила. Те са интегрирана функция на неосъзнато взаимодействие на външния и вътрешния свят на индивида. Те определят тонуса на цялата психична дейност на човека за определен отрязък от време. Те са в тясна връзка с мотивационните потребности на личността и психо-социалното обкръжение. Пряко отношение върху девиантното поведение в периода на юношеството имат фрустрацията, стреса и дистимията.
Фрустрацията- е психично състояние, субективно и психично напрежение, породено от стремеж за задоволяване на дадена потребност и възпрепятстването да бъде задоволена. Фрустрацията се съпровожда от отрицателни чувства като раздразнителност, тревога, страх, разочарование и др. Освен това фрустрацията може да възникне обективно реално причинена или от субективна интерпретация на действителността, която може да не отразява действителността. При непълнолетните се преживява като чувство за непълноценност, неуспех в живота и неспособност за справяне с трудностите. Честите и по-продължителни фрустрационни преживявания могат да доведат до дезорганизация на поведението. Директно може да се предизвика при фрустрация агресивна проява у личността. Състоянието на фрустрация носи съдържателно латентна тенденция към агресия. Така може да се получи ефект на фиксация на поведението.
Това ще рече,че поведенческите модели провокирани от състояние на фрустрация се генерализират и възпроизвеждат, когато се актуализира съответната ситуация и фрустратор. И това се случва въпреки вероятен дивидент и са безсмислени като реакция. Когато типичният поведенчески модел е агресия в ситуациите на фрустрация , то той се превръща в стратегия на поведението на индивида.
Стресът е друг вид психично състояние, което има връзка с девиантното поведение. Когато стреса излезе от полезната си форма за човека и организма като основна мотивираща стимулация за действие от страна на индивида, се превръща в дистрес. Стреса мотивира конструктивното поведение на човека, но когато е прекомерно интензифициран или действа продължителен период от време води до деструктивната си проява- дистрес. Освен, че има психо-соматични последствия за здравето на индивида, той се проявява като медиатор на дезорганизатор на поведението.
Действията стават неадекватни и губят своята целенасоченост. Реакциите стават непредсказуеми по интензитет и насоченост, получава се разпад на поведенческия стериотип. Но дезорганизацията на поведението настъпва, когато стресорите /дразнителите, които оказват влияние на стрес/ се интерпретират субективно като заплашителни, като реална опасност за физическата и психическа сигурност на личността. Защото стресорите имат функцията на такива само, когато индивида ги възприеме като реална заплаха и като стресогенен фактор. Хроничното присъствие на стресогенни фактори, съчетани с невъзможност на индивида да пренасочи своята активност и внимание в алтернативни посоки и форми, може да доведе до социално абнормни реакции. /Гайдаров, 1998/.
Дистимията е психично състояние с полярен профил на двете крайности на настроението от депресивно към еуфорично състояние. И в двата случая се наблюдава неадекватност на поведението на индивида намиращ се в депресия или еуфория. При депресията се блокира психичната активност и индивида се дистанцира, уединява и прекъсва социални контакти в аспект на социалните аспекти на поведението му. Характеризира се и с соматични и психични проявления като нежелание да се живее, липса на апетит и т.н. и други вегетативни промени, които настъпват.
Депресираният индивид става силно чувствителен на външни дразнения и лесно може да бъде провокиран към агресия, без да има наличие на агресивен елемент на стимулация от външната среда, освен това може агресията да е насочена към случаен човек и без конкретен адресант. Еуфорията пък има индиректно влияние върху девиацията в поведението на подрастващия. Тя се характеризира с повишено настроение, веселост и оптимизъм, но самата хиперактивност в моментите на еуфория може да се изрази в неволни агресивни прояви.
Потребностите са основния мотиватор на поведение у индивида. Установени са няколко групи потребности, които са инстинктивно заложени в личността и стремежа на тяхното задоволяване е подбудител за действие с цел удовлетворението им. Потребностите са класифицирани в йерархична подредба като задоволяването на нискорангови е условие за задоволяване и стремеж на високоранговите. Спецификата на потребностите в периода на юношеството се изразява в тяхната преходност. Набора от базисните потребности, които всеки човек носи в себе си се разгръщат в процеса на онтогенезата под влиянието на социалната среда. Неудовлетворението на една или друга потребност може да доведе до девиация в поведението. Хроничното неудовлетворение детерминира,но може да се наблюдава и в резултат на т.нар. сублимация на потребностите- когато една потребност не е удовлетворена търси друг, обиколни начини да се задоволи и те могат да бъдат крайно не хуманни форми на поведение.
Социално-психични детерминанти
Те се характеризират с влиянието на факторите на социалната среда на личността. В процеса на социализация на индивида социалните институции му задават матрицата, в която подрастващия трябва да помести своята индивидуалност. Човека винаги се развива и функционира в някакъв социален контекст, съдържащ различни социални институции в ролята на социални интеракции в различните периоди на развитие на личността. Тъй като личността е био-психо-социално единство и продукт на взаимодействията и взаимоотношенията и влияния, които опосредстват формирането на личността и идентичността на човека. Такива социални институции /социална среда/ в онтогенезата са:
Социално-икономическа конюнктура - най-глобалната инстанция на социалната среда това е обществеността като цяло и обществено-икономическата конюнктура на страната. Самата ситуация, самите специфики, характеризиращи влиянията от страна на общественото и икономическо положение в страната се явяват като детерминанти по косвен начин върху девиантното поведение на отделните индивиди. Създават се благоприятни условия за развитие на отклонения на обществените социални норми.
Такива условия се създават, когато обществото не е в състояние да развива своята икономика и няма стабилна социална политика, няма добре изградени и функциониращи институции и индивида е оставен да се развива сам. В световен мащаб се задълбочава вътрешното разделение на обществото на отделни слоеве на базата на имуществени, образователни и културно-религиозни различия. Когато индивида е част или е обвързан с определен социален слой се явява пречка за подрастващия да го надрасне, защото става обект на стигматизиране от страна на обществото, до голяма степен. От друга страна, обществото омаловажавайки проблема с девиацията като социален феномен, не създава и поддържа необходимите институции за превенция, контрол и рехабилитация на младежката асоциалност. Като прибавим, че всяко едно общество съдържа в себе си винаги и криминална субкултура. Тя се изразява с наличието на среди и индивиди с криминално поведение. Престъпния опит се предава на младото поколение и по този начин се създава престъпността като социален феномен.
Локална социална общност- тя включва ценностната система на всички социални референтни среди и институции, които оказват влияние върху индивида. Тъй като във всяко едно общество съществуват модели на просоциална и асоциална активност те могат да повлияят върху подрастващия. Тъй като на тази възраст личността още е маргинална, тя търси своята идентичност и се лута търсейки поле за изява и утвърждаване, ще спечели тази инстанция просоциална или деструктивна според създадените по-благоприятни условия за идентификация на юношата. Посредник или коректив се явява другите социални детерминанти в лицето на семейството и училището на индивида.
Младежки организации- тук влизат две големи групи организации- формални и неформални.
Формалните са държавните младежки организации, политически ориентирани или религиозно. Всичките тези групи са почва за приобщаване на маргиналната личност, която има референтно значение за юношите. По презумпция те са склонни към идентификация с някаква референтна група. И ако те злоупотребяват с информацията за соционормалните поведенчески поведения има голяма вероятност да се интериоризират „изкривени” у личността на юношата.
Неформалните младежки групи се самоформират и само изграждат на базата на неформални контакти между млади хора с обща цел, кауза, идея. Тук е важна обществената насоченост на групата, която влияе върху членовете си, ако изповядва деструктивни форми на социализация може да по конформен път да се отрази на личността им.
Масмедиите- установено е, че оказват голямо влияние още от детството върху индивида и влияят върху зрялата личност дори. В детството могат да създадат агресивни модели на поведение у подрастващите, гледайки с подобна тематика по телевизията, вестници, интернет и т.н. порнографските издания и филми, телевизионните програми, пропагандиращи преднамерено или не насилие и др. могат в най-лошия случай да провокират, катализират един вече започнал процес на социална девиация на поведението у подрастващия, процес който е придобил известна целенасоченост вече.
Влиянието на масмедиите е опосредствано от семейството и училището и др. микросоциални институции, както и от психофизичната индивидуалност на всеки подрастващ, подложен на тяхното въздействие.
Училището - то има особено място в цялостния процес на социализация на личността на подрастващия. Това е така, защото първо юношите прекарват голяма част от времето си в и около училището. Второ това е единствената останала функционираща официална институция, която е в състояние и има за задача да обществения облик на личността на подрастващия. За жалост авторитета на тази институция непрекъснато намалява в очите на юношите, поради ред причини- учителите не акцентират върху факта, че тяхната основна мисия е да формират личности, а не просто да дават знания, не общуват на равностойни и равноправни начала с учениците, не стимулират собствената активност на учениците и да прилагат наученото на практика, в основата им стои тяхната демотивация, която отчасти се дължи на ниското заплащане… по този начин се създават социално неравностойни подрастващи.
Тези, които се самомотивират в процеса на усвояване на учене и постигат резултати в процеса на самоактуализация след това. А тези ученици, които поради една или друга причина са неравностойни в процеса на обучение още повече се отдалечават от обществото, като търсят алтернативни начини за социална реализация.
Семейството - оказва най-силно влияние върху детето. То расте, превръщайки се в юноша и усвоява правила и норми на поведение, които са характерни за неговото семейство. Самите родители са интернализирали ценности, норми, с просоциални или асоциални елементи поведение, които са културно- исторически обусловени.
Детерминанта на антисоциална нагласа у подрастващия е неадекватния социално-психичен климат в семейството, който може да се създаде във взаимоотношенията между самите родители и между родителите и детето. Този неблагоприятен климат може да се изразява в демонстрирани криминални модели на поведение или социални абнорми от родителите и директно стимулиране на антисоциално поведение у детето. Ако има семейна дисхармония в семейството породена от алкохолизъм, наркомания или проституция от страна на родителите, това се отразява върху формирането на детето и юношата.
Индиректно и отсрочено във времето оказва влияние и самите дисхармонични взаимоотношения между родителите дори да не съдържат елементи на абнормалност. Тук децата са в рисково положение, тъй като са податливи на усвояване на антисоциален манталитет. Детето има потребност да се идентифицира с родителите, това е част от развитието му. Те са най-силния авторитет в детството, за това трябва да съществува референтна връзка между родители и дете.
Приятелски кръг - на тази възраст, това е най-големия авторитет на юношата, той се идентифицира с групата, той чрез приятелския си кръг търси и формира представата за себе си, какъв е. Приятелският кръг е най-силния предиктор на девиантното поведение на тази възраст, поради потребността да е приет, за да се чувства значим.
Идентификацията с дадена група е задължително условие за формирането на константността на Аз-образа и адекватната самооценка на индивида. Личността има доминираща потребност на тази възраст да принадлежи към някаква група. Обикновено юношата търси група, която споделя същите убеждения и вярвания, но те не се припокриват напълно. Винаги има разминавания в една или друга степен. В резултат на това, за да се адаптира поради груповата динамика се променят убежденията на отделния индивид, за сметка на груповите норми. Ако тези групови норми са форми на асоциални, девиантни или делинквентни прояви постепенно се въвлича в тях всеки индивид принадлежащ към тази група.
Постоянно поощряван, подпомаган, под натиск или конформизъм индивида постепенно бива включван в криминалната активност. Първоначално чрез възлагане на дребни и привидно непротиворечащи на закона действия, а после е въвлечен в сериозни противоправни актове. Голяма част от непълнолетните правонарушители в даден период от живота си са били свързани с престъпни приятелски сдружения, чиито инициатори са били криминално проявени лица.
Според мен една от най-влияещата инстанция е социалната макроструктура на ценностната система на обществото, която пропива всички съдържащи се в нея елементи и стига до социалната единица личността. Всички тези условия косвено оказват влияние върху проявата на деструктивно поведение - девиация, делинквентност и криминално поведение. Тези фактори влияят по косвен начин, а тяхната съвкупност заедно с другите детерминанти могат да сформират делинквентната личност. В този аспект самия делинквент се явява също жертва на обстоятелствата. Един фактор не прави човека престъпник, но съвкупността от фактори е твърде вероятно да го плъзнат по наклонената плоскост на криминалния свят.
Наравно със социалната микроструктура на ценностната система на обществото внимание заслужава и семейната среда. Човек се ражда и развива в семейна среда. Въпреки, че ролята на семейството в съвременното общество все повече намалява, несъмнено точно в него детето не само изгражда определена ценностна система и стил на поведение, но то го моделира в много голяма степен чрез идентифициране с родителите и възприемането на техните ориентации и възгледи. Именно в семейството юношата усвоява първите си социални роли, и това усвояване върви плавно тогава, когато той расте в здраво семейство.
А наличието на проблеми в семейството е водеща причина за дезинтеграцията на социалните роли не само в периода на юношеството, но и през целия живот на човека. Именно семейната среда е основна предпоставка за формирането на девиантно поведение. Това е така, защото семейството представлява цялостна система на взаимодействащи си елементи и ако съществуват различни негативни тенденции, то те по един или друг начин се отразяват върху децата.
Автор:
Жечка Илиева | детски психолог | част от екипа на talks | #мамаавтор