“Мъжете не са мързеливи, а жените не са слуги.”, Джон Грей
Връзките са предизвикателство сами по себе си. А, връзките след появата на дете са ново стъпало. “Погрешно приемаме, че ако нашите партньори ни обичат, те ще реагират и ще се държат по същия начин, по който ние реагираме и се държим, когато обичаме.” от книгата “Мъжете са от Марс, Жените от Венера” на Джон Грей.
Когато бременността ми напредваше и вълнението растеше с всеки изминал ден, признавам си, виждах света през розови очила. Представях си прекрасни мигове и идилия в дома си! По същото това време, обаче, започнаха около нас - бъдещите родители, да валят предупреждения, съвети, а понякога и откровени заплахи. Отначало, спомням си, не разбирах, защо тези опитни родители обрисуват такива сценарии. Защо като зли орисници ВЕЧЕ оплакваха връзката ни и живота ни?! Нима това не беше най-голямото щастие, което може да сполети двама влюбени? Сега разбирам. Но, все още не оправдавам създаването на предубеждения. Мисля, че каквото е нужно, всеки един от нас научава чрез личния си опит, когато е момента за това. Опитът не се предава чрез съвети и прогнози. Той се изживява. И за всеки е различен и уникален. Затова ще ви помоля, ако вие вече сте родители - бъдете разумни в изказванията си, защото за една очакваща двойка, насадените страхове лесно могат да се превърнат в очаквания и вярвания.
Ще ви разкажа какво ми помогна да осъзная действителността - тази нова и непозната действителност за мен - като родител, майка и жена в едно и също време. Понякога розовите моменти наистина са точно, каквито съм си представяла и дори много по-красиви, но истината е, че когато се появи дете, дори да не е първото в семейството, всичко се променя. Ежедневието е един трагично-комичен сериал. И ти имаш ВОДЕЩА роля в него. За да се справиш адекватно, е нужно да се образоваш за новата си роля и задължения. Да се подготвиш. Първо на теория, след това на практика. И, неминуемо да си готов, че сътресение и криза ще има във връзката с любимия човек. Нека приемем, че това не е лоша прогноза, а реалистична оценка - всичко във вашите отношения и дом ще бъде подложено на инспекция и ще има нужда от пренареждане и подобрения. Както буквално, така и преносно. Дали диванът ще се мести, за да има пространство за детски кът, ще се нуждаете ли от по-голяма кола, кога и как ще имате време един за друг…
Замисляли ли сте се за вашето поведение и реакции във връзките ви с околните?
Забелязвали ли сте някога повтарящи се модели в себе си и другите? Знаете ли на какво се дължат? Обичам да разнищвам естеството на личните отношения. Те представляват голям интерес за мен. Стигнала съм до следните няколко извода:
На първо място - всички ние сме необразовани и неквалифицирани в това да общуваме качествено. Израстваме с убеждения, които егото ни защитава с мисли и фрази като “Просто съм си такъв/такава. Но, ще ми повярвате ли и ще се съгласите ли, ако ви кажа - Не, не сте, не СМЕ ТАКИВА? Възприели сме навици, норми и вярвания съвсем рано в детството си, преди да разполагаме с възможността да преценим за себе си, те обогатяват ли живота ни или ни вредят.
Родителите ни също не са знаели. Най-вероятно някои от тях са израснали без дори да се споменава и разговаря за редица важни неща. Като напреднали във всяко едно отношение общество, имаме институции, правила и закони. Започваме от детската градина да учим за света, след това в училище изучаваме науките,в които човечеството бележи познания и открития, след това специализираме в университети, приемаме за себе си, че сме завършени и готови за ЖИВОТА хора. Но там някъде ( за някои по-рано, за други по-късно) започваме да имаме връзки и да страдаме. Страдаме защото, всъщност никой не ни е научил на най-важното - да разбираме и познаваме себе си. Защото това е единственият начин да изпитваме разбиране и състрадание и към близките си.
На второ място съм установила, че повечето от нас са мързеливи и страхливи. Да, ето, казах го! Лесно и нехайно си поставяме етикети и рационализираме: Ти си лош/ Ти си странен/ Ти си егоист/ Аз нямам време за това/ Любовта е за наивните/ Връзката ни е токсична/ На мен просто не ми върви с мъжете/или жените!/ Мъжете са си такива/ Тя е кариеристка/ Просто не и пука за мен/ Той е емоционално недостъпен/ С времето всяка връзка става скучна/ Любовта не трае вечно…
Мога да продължавам с часове. Разбрахте ме. Тъжно е, нали?
Тъжно е, защото дълбоко в себе си ние знаем - вината е колкото в човека отсреща, толкова и в нас. Имам любима сентенция, за която винаги се сещам, когато съм в конфликт с някого и си напомням, че наглед ясната ситуация, е много повече от повърхностното. Тя гласи : "КОГАТО МЕ СОЧИШ С ПРЪСТ – ТРИ ОТ ПРЪСТИТЕ ТИ СОЧАТ ОБРАТНО КЪМ ТЕБ!". Вярвам силно, че това което ни разклаща, ядосва и провокира силни реакции, не е само поведението на хората, с които имаме взаимоотношения.
Всъщност ядрото на конфликта е в нас. Там някъде, изпод пластовете неосъзнатост в нас лежат нелекувани рани, нерешени проблеми, непреодолени страхове. Проблемът за проблема идва от нас. Това, което може да ни разклати, всъщност са нездравите ни корени и липсата на свързаност с нас самите.
Третото нещо, което съм осъзнала е, че РЕШЕНИЕТО винаги се намира в нас. Също както и проблемите. Денят ти не е лош, защото навън вали. Това са просто метеорологични условия. Денят ти е лош, защото нещо се е случило по начин, различен от очакванията ти, някаква част от теб е неудовлетворена и иска да проектира вината навън. Но, решението е да осъзнаеш и да бъдеш искрен със себе си.
Тези няколко истини, доведоха до голяма степен живота ми до етап на приемственост и по-малко страдание. Вярвам, че в трудни ситуации ме връщат към ценностите ми и важните неща. Да бъда обичаща, разбираща и толерантна. Уча се да съдя по-малко и да прощавам повече!
Започнах темата с цитат от книгата на Джон Грей - “What Your Mother Couldn't Tell You and Your Father Didn't Know: Advanced Relationship Skills for Better Communication and Lasting Intimacy” ( Заглавието на български би звучало така: “Какво майка ти не е можела да ти каже и баща ти не е знаел - Умения за напреднали за по-добро общуване и дълготрайна близост” Това беше втората книга на автора, която внесе яснота в отношенията между мъжа и жената и техните особености за мен.
Както всички и аз съм се озовавала в тъмното. И аз съм стигала до заключения, които са ме карали да се чувствам зле и да се питам къде бъркам. Там е уловката. Да намериш пътя, когато е тъмно. И да търсиш решение.Малко след раждането на сина ми гледах уебинар за промените, които настъпват в двойката след раждането на дете. Накратко, жените, които разговаряха уточниха - “Двойката престава да съществува.”
Вече не са двама. Това само по себе си е достатъчно разтъсващо и преобръщащо.
Когато събереш липса на сън, липса на време един за друг, липса на забавления, липса на живота “както е бил преди”... се събират много липси.
Добавете и хормоните на следродилната депресия и се получава взривоопасен коктейл. Не искам и няма да цитирам бракоразводни статистики, но от опит аз и всички преминали през това родители ( наздраве за нас) знаем защо и колко точно е трудно.
Истината е, че книги като гореспоменатата за връзките, както и другата популярна книга на този автор “Мъжете са от Марс, Жените от Венера” могат да бъдат обявени за енциклопедии или учебници на взаимоотношенията. Тези познания и умения трябва да бъдат изучавани и коментирани. Всички ние ще имаме по-щастливи връзки и бракове и ще сме по-удовлетворени от самите себе си, ако ЗНАЕМ, че просто сме различни. Мъжът и Жената са еволюирали на база на нуждите и ролите си в живота. Те са от различни планети според Джон Грей. И това не е само по себе си лошо. Това е част от природата ни. Ако го осъзнаем, ще имаме шанса да останем заедно, да продължим да сме близки и силни, въпреки предизвикателствата на среда и обстоятелства. Защото всичко е временно и всичко е променливо.
“Мъжете не са мързеливи, а жените не са слуги” - това описва действителността на връзките ни днес. Животът, семейният живот се е променил драстично, двата пола, някога са имали ясно изразени роли, задължения и не особено много избор. Жените, както разказва Джон Грей, са били предимно майки и домакини. Те са отглеждали децата си, заедно с още други жени в семейството.
И е било така дълго време преди индустриализацията. Не са носели на плещите си отговорността за финансова независимост, кариера, реализация и безупречна визия, наравно с останалите гореизброени задължения. Те са знаели, какво близките им очакват от тях и са получавали нужната подкрепа от своите майки, лели, сестри. Имало е с кого да говорят и споделят. Не са търсели тази подкрепа от мъжете си. Мъжете от друга страна са били основният или единствен източник на прехрана. Тяхната задача се е състояла в това да бъдат “на лов”, да бъде оправдано малкото време с техните деца и да участват главно в изхранването на домакинството.
Те от своя страна не са очаквали жените да поемат част от техните отговорности към семейството и дома. Били са почитани и ценени, защото техният принос е бил от жизненоважно значение за оцеляването на семейството. Семействата са се състояли от повече хора, които да помагат на родителите. Не са били така изолирани.
Днес не е така. Днес се очаква много повече както от мъжете, така и от жените. Днес живеем по-изолирано от всякога. Младите двойки и семейства, обикновено са ограничени да разчитат единствено един на друг. Така се натрупва напрежение. Така се създават нови, нерешими на пръв поглед проблеми.
Работата на мъжа не свършва с приключването на неговите професионални ангажименти, а отговорността на жената е много отвъд дома и грижата за близките. Характеристиките, които се търсят за двамата родители са дълъг списък с изисквания, които сякаш са невъзможни за изпълнение. Мъжът е обвиняван, че не “помага” с домакинските задължения, че не се интересува, не изслушва и не разбира жена си. А, често, както разказва Джон Грей с примери от практиката му на семеен консултант, мъжът просто иска да се прибере, за да си почине и да изпусне парата, той има нужда да остане сам или поне необезпокоен, за да “рефлектира върху преживяванията си и да забрави за проблемите си” . Иначе казано, мъжът иска да се скрие в своята “Пещера”.
Жена му, на свой ред обаче има точно противоположната нужда да се свърже, да говори с него, да установи близост и да намали своя стрес от деня си чрез говорене. Така би изглеждала една тривиална семейна сцена - Мъжът се прибира. Иска да гледа телевизия, мач, да играе видео игра или просто да си налее питие. Жената го чака, нетърпелива да го залее с информация и новини. Той е недостъпен. Тя се разочарова и на свой ред се отдръпва,ядосва и натъжава. Малко по-късно вече мъжът е готов за близост, но тя не е. Тя е стигнала до грешни изводи и смята, че поведението на мъжа и касае тяхната връзка, нея самата и че между тях съществува проблем. Те започват да се обвиняват за маловажни неща, защото забравят, че просто имат различни нужди и говорят на различен език.
Той не е изхвърлил боклука. Според нея, това значи, че не го е грижа за дома, семейството - тоест и за нея. Не е обичана. Чувства се неоценена и незабелязана. Тя го обвинява, той тълкува, че тя не го цени и вижда само какво “не е направил”, а не всичко, което прави за нея. Той е обезсърчен. Той не е мързелив. А тя не е слугиня. Или “просто домакиня”. Те имат нужда един от друг, но не могат да го изкажат и покажат правилно.
В действителност, проблемът е в липсата им на разбиране за различните им нужди. Това е само един бърз пример. Историите на Джон Грей са много вдъхновяващи и разкриват огромен потенциал за връзките. Защото, някак по-леко ти става, когато приемеш - НЯМА ПРОБЛЕМ или поне НЯМА НЕРЕШИМ ПРОБЛЕМ. Всички имаме трудни дни, както всички имаме нужда един от друг.
Понякога малките неща са тези които спъват връзките ни. Комуникацията е от огромно значение. А, често точно там имаме големи пропуски. Всичко, обаче вярвам може да бъде научено. Колкото и да е трудно, това е част от израстването към добър партньор и родител. За да бъдеш такъв, е нужно да се вгледаш в себе си. Как ти се държиш, как ти откликваш на чуждите нужди. Как ти реагираш на предизвикателствата. Ние учим децата си да се обичат и да дават любов с нашият личен пример. Затова е нужно да приемем, че проблемите във връзките са ВЪЗМОЖНОСТИ да станем по-добри човеци.
Да порастнем и да бъдем достойни примери за подражание. Залогът е не са само нашите връзки. Ние моделираме и бъдещите връзки и поведения на децата си. Колко вълнуващо е, че живеем във време, в което можем да четем, учим за това. Да говорим открито и да не робуваме на стереотипи. Да имаме правото да се променяме. От нас се иска смелост и търпение
.
Всички СТОЙНОСТНИ неща изискват време! Напомняйте си за всеки проблем - и това ще мине. Учете се да приемате и обичате себе си, за да го прилагате и с другите. Замислете се, какво прекрасно бъдеще биха сътворили децата ни, израснали в ЩАСТЛИВИ СЕМЕЙСТВА! Бъдете едно от тези семейства!
Автор : April Bloom
Comentários