Има някаква тенденция сред родителите в България, която дава отражение върху домашния любимец - при появата на нов член в семейството да изоставят четириногото. В чужбина, наример, просто някой от останалите членове в семейството поема грижите за него.
Съществува мит, че „Бременна жена не трябва да гали котка, защото бебето щяло да се роди космато.“
Всъщност единствената опасност е, че при досег с изпражненията на котките съществува риск от токсоплазмоза, от която може да се зарази и бъдещата майка. Ето защо е хубаво котките да се изследват.
Моята свекърва много искаше да махнем котките, въпреки че ние живеем в къща и те са на двора – вътре влизат единствено, за да потърсят храна и то рядко, ако сме забравили да ги нахраним или не са си хванали нещичко. Твърдо отказах. Освен това имаме и куче на двора, но то е ваксинирано и обезпаразитено.
Другата причина, която възрастните хора наоколо изтъкнаха, за да седи синът ми встрани от животните, беше, че той може да развие алергия. Но английската школа твърди, че колкото по-рано детето бъде изложено на алергени, толкова по-устойчиво ще бъде то срещу тях. Но все пак ако един от родителите има някаква алергия, вероятността детето да наследи атопичния терен е голяма.
Все пак, ако не разполагате с къща с двор или друга възможност домашният любимец да седи далеч от стаята на бебето, може да го дадете за временно отглеждане докато бебето проходи.
Но след като детето порасне, не бива да го лишавате от обичта на домашния любимец. Животът и срещата с животните крие много плюсове. Децата, които се грижат за домашен любимец, са по-внимателни, по-отговорни и състрадателни, освен това се привързват към същество, по-различно от хората.
Освен това ми става много тъжно и болно, когато видя някои да проявява агресия към животните. А в днешно време това го правят най-вече деца. Ако ние родителите им дадем своя личен пример, че сме равни с животните, че е недопустимо да сме агресивни към тях, както и да ги изоставяме, ще ограничим тази агресия.
Все пак съжителството на децата с домашните любимци има и някои минуси. Една скорошна случка ме наведе на следните размисли.
Моят свекър отглежда рогат добитък и кон. Има и куче, което ходи с тях на паша. Моят син и братовчедка му си играеха в градината, когато дядо им се прибра. Кучето легна кротко пред вратата и зачака някой да го нахрани, но децата започнаха да го закачат. Тогава то ухапа сина ми. Раната не беше сериозна, по-скоро това беше вид предупреждение „Оставете ме на мира.“, но уплахата на децата, а и моята беше огромна. Също така съществува риск от одраскване на котка, но вече масово се режат ноктите на котките, за да се избегнат подобни инциденти.
Любим момент за мен е да видя детето си да говори на някое животинче или да го гушка. По този начин знам, че когато стане осъзнат човек, ще съм изпълнила мисията си да приема различните. Никога не бих избрала забраната детето ми да съжителства с животни пред обичта.
Автор: Мария Бончева | част от екипа на talks | #мамаавтор
Comentarios