Точно сега съм на ръба на това, което наричам празнична тревожност: това специално и ограничено състояние на тревожност, което сграбчва всеки, който трябва да купува подаръци по празниците, увеличено от прекомерното наличие на безсмислени играчки, които се рекламират на децата по това време от годината. Първи юни, денят на детето, толкова много непотребни и ненужни играчки присъстват в магазините по цял свят. Наш избор като родители и да изберем най-правилното за детето си.
Трябват ли им обаче на децата ни „образователни играчки“?
„Не задължително,“ казва педиатричният психолог Дейрдре Бранднър, която вярва, че производителите се възползват от уязвимостта на родителите, които „свръханализират всяко решение“, за да дадат на децата си най-доброто. „Докато много производители създават предмети, които са фантастична възможност за положително участие и обучение, същото може да се каже за всеки предмет у дома. Много преживявания, играчки, взаимодействия с деца и участието на родителите в детската игра има много по-добри резултати по отношение на развитието.“
Тя казва, че не е налично валидно и продължително проучване, което предполага, че определени играчки могат да доведат до по-добри резултати спрямо развитието и съветва родителите да обмислят да не създават игрово преживяване с целта то да доведе до специфичен резултат.
„Играта с играчки е първият шанс, който едно дете има да проучи и взаимодейства със света по свои правила,“ обяснява тя. „Самото играене води до развитие, играчките са само среда, чрез която децата откриват, ангажират, създават и решават проблеми.“
Бранднър препоръчва да не налагате твърде много правила към играта, която е част от естественото познавателно, социално и емоционално развитие на децата. Тя казва, че единствените правила трябва да са тези, които са за тяхна безопасност и позволяват положителни взаимоотношения с връстниците им. „Играта с отворен край ще позволи на детето да има автономност върху резултата. Децата имат нужда от забавна игра, без забавление – тя е просто работа.“
Д-р Сиобхан Кенеди-Константини, ръководител на Science Minded, казва: „играта подкрепя всички видове обучение. Физическата игра развива вестибуларната система, например.“ Тя твърди, че децата имат нужда от този вид физическо развитие, за да се справят добре по-късно в живота. Тя казва, че е важно да помним, че хората са еволюирали през хиляди години чрез поведение тип „игра“ и окуражаването на децата да играят собствени игри им помага да разберат света си.
„Играта не е своеволна,“ обяснява тя. „По време на игра децата изпитват и подобряват теории, правят връзки, разбират зависимости и откриват как работи света“.
Джейн Павик, която основа магазина за играчки Monti and Me, за да помогне на възрастните да видят целта на играта след като самата тя стана майка, се съгласява, като казва, че „невъзможно е да се играе без да се учи“.
„Мисля, че трябва създадем ново обяснение за възрастните по отношение на това как изглеждат ученето и играта,“ казва тя.
„Ако възрастните преосмислят ежедневните моменти като преживявания, развиващи ума, каквито и са – наблягането на специфични резултати, получени чрез дадени играчки, става по-маловажно.“
Тя казва, „децата могат да играят по-дълго и по-щастливо с по-малко играчки“.
Бранднър казва, „детският живот ще е пълен с много образователни възможности. Нека не отклоняваме насладата им от играта като ѝ слагаме ограничения.“
Източник: The Guardian, Преводач: Виктория Димитрова
Kommentarer