Те може и да предпочитат екраните, но ето защо за тях е добре да бъдат навън.
В началото на 80-те години на миналия век, биологът Едуард О. Уилсън предлага теория, наречена биофилия, според която човек има вътрешно влечение към средата си. Родителите от 21-ви век може и да усъмнят в тази теория, наблюдавайки явните предпочитания на децата си към екраните.
Паниката по този въпрос е толкова голяма, че мнозина наричат явлението „заболяването“ природен дефицит. Макар, че думата „заболяване“ е риторичен похват, ясно е, че децата прекарват повече време вътре, отколкото навън. Технологията е една от причините за това. Средното дете в Америка на ден прекарва 4 до 7 минути в неструктурирани игри навън и над 7 часа пред екрана.
Ричард Лув, автор на книгата „Последното дете в гората: Как да спасим децата си от заболяването природен дефицит?“ (Richard Louv, Last Child in the Woods: Saving Our Children From Nature-Deficit Disorder) разказва историята на дете, което обича да играе вътре, защото по негови думи „там са всички електрически контакти“.
Друг сериозен фактор са страховете на родителите от заболявание и опасности, свързани с игрите навън, макар и доказателствата да сочат обратното. С разширяването на предградията, природата се парцелира все повече и децата имат малко желание да прекарват време в оградените дворове. На тях изобщо не им хрумва да прескочат оградата и да отидат у съседа или да скитат из гората. Игрите у дома изглеждат по-лесни, няма нужда от слънцезащитен крем, по-сигурни са и дават възможност за социализиране на децата, които се включват в социалните мрежи или общуват с други играчи.
Защо трябва да се излиза навън?
Според последните изследвания да се прекарва време навън е наложително. Някои казват, че това може да става във всяка външна среда, други твърдят, че трябва да излизаме сред природата. Според трети дори картини, изобразяващи зелена природа подобряват менталното здраве. Независимо от нюансите, повечето изследвания показват, че децата, които играят навън са по-умни, по-щастливи, с по-остро внимание и по-голямо търпение спрямо децата, които играят повече време на закрито. Механизмът за подобряване на настроението и когнитивните функции не е напълно ясен, но има някои неща, които знаем относно влиянието на природата върху детския мозък.
Природата:
Изгражда самочувствие. Външните игри са по-малко структурирани. Има безкрайни начини за взаимодействие с външната среда. Децата могат да изберат двора, парка, местното езеро или хълм. Ако им се позволи да избират как да общуват със средата си, те придобиват силата да контролират действията си.
Насърчава творчеството и въображението. Неструктурираните игри позволяват смислено взаимодействие със средата. Децата могат да разсъждават свободно, да измислят сами дейностите си и да развият своята изобретателност.
Учи на отговорност. Живите организми умират, ако се отнасяш зле с тях или не проявяваш добра грижа. Ако на детето се възложи да се грижи за живи части от средата си, то разбира какво се случва, когато забрави да полее цветето или го изтръгне с корените.
Осигурява различни стимули. Природата може да изглежда по-малко стимулираща от някоя бойна видео игра, но активира различни сетива. Може да видиш, чуеш, помиришеш, и да пипнеш нещата. Използването на различни сетива обогатява човешкия опит.
Кара децата да се движат. Повечето външни игри изискват по-голямо движение от седенето на кушетката. Няма нужда детето да бъде записано в местния футболен отбор – една обикновена разходка е достатъчна да раздвижи кръвта му. Освен, че упражненията са добри за тялото, те подобряват и вниманието, което е особено благотворно за деца с дефицит на вниманието.
Кара ги да мислят. Ричард Лув казва, че природата събужда интереса по неповторим начин. Нещата, които се случват ежедневно в парка или в двора карат децата да задават въпроси за земята и живота на нея.
Намалява стреса и умората. Според теорията за възстановяване на вниманието (Attention Restoration Theory) градската среда изисква така нареченото насочено внимание, което ни кара да игнорираме разсейващите елементи и изтощава мозъка. В естествена среда ние практикуваме по-разширено внимание, което носи удоволствие и изисква по-малко усилия.
Така че, колкото и да изглежда популярно и лесно децата да играят у дома, важно е да отделим време и за игри навън.
Източник: https://childmind.org | Автор: Даниел Коен| Превод: Ралица Петрова