През изминалия век жените са успели да извоюват правото си на глас. След това обществото ни се е развило до степен, в която жените могат да работят рамо до рамо с мъжете, едновременно с това и да стават майки и отглеждат децата си. В България законодателство ни позволява да отгледаме детето си до навършване на 2 годишна възраст с обезщетение и до 3 годишна възраст без такова. Това само по себе си има своите добри и не толкова добри страни.
Да прекараш първите две години от живота на детето си заедно с него и да виждаш как малкото новородено бебе пораства, започва да опознава света и да осъзнава себе си като отделно от мама човече, е нещо като- ами, да кажем като увеселително влакче. Един ден си в ниското- нощите са безкрайни, утрото не е бодро, а на теб ти се струва, че пътуването ще е безкрайно.
Докато се усетиш и твоето мъниче прави крачки, спи добре някои вечери и ти можеш да откраднеш два часа за себе си. Друг ден влакчето те грабва с бясна скорост и усещаш че си усмихната, щастлива и си точно там, където трябва да бъдеш. Майчинството е особен период. Хем го искаш, хем се страхуваш от него. Но да се върнеш на работа след майчинството е още по-особен период. Защото ти не спираш да бъдеш майка след това, а живееш ежедневно с мисли за детето.
Дали е добре? Дали си е хапнало закуската, която му направих? Дали е щастливо? Дали не ме чака? Търси? Или плаче? Дали тъгува за мен, както аз за него? А дали пък не ми се сърди, че го изоставих, за да се върна на работа и отново да се почувствам нормална? А дали някой ден ще ме разбере защо го оставих на грижите на друг, за да мога да помогна на семейния бюджет?
Чувството за вина е много силно след връщането на работа. А въпросите са безкрайни.
На прага на нов етап от живота си, споделям че сякаш май ми е време да се върна на работа и да дам на себе си глътка въздух от коловоза на майчинството. Усещам че може би е време и детето ми да се забавлява повече, защото тя има нужда. А аз сякаш не мога да й подаря тези разнообразни емоции.
Същност колкото семейства, толкова и начини да се справим с този период на връщане на работа. Едни майки изобщо не чакат да им свърши майчинството, просто защото така го усещат или им се налага. Други пък избират, това, което избрах и аз- да се грижа за детето си до две годишна възраст. Бих казала че правилен начин няма. Има само твоят, моят и на другите – кой като го почувства.
Всяко ново начало е плашещо, но и хубаво. Да промениш начина си на живот може да донесе много страх от бъдещето, съмнение в собствените сили и умения. Да започнеш нова глава е смело, вдъхновяващо и вълнуващо.
Но която се върнем от работа, едни малки очи ще се огледат в нас, едни малки ръце ще ни прегърнат и може би точно тогава ще намерим утеха и смисъл във всичко, което правим.
Всички майки отиваме на работа, докато мислим за децата си. Е, поне в по-голямата част от сутрините. Но такова е майчиното сърце- изпълнено с любов, страх и куп още емоции, които понякога ни е трудно да назовем и овладеем. Дерзайте!
Автор: Катя Зашкева, мама автор в www.theirtalks.com/