top of page

Моментите, прекарани с децата. Как да ги споделяме и оценяваме?

Ще ви разкажа какво ми се случи преди няколко дни. И как случилото се ме научи на важен урок по трудния начин.

Изпрах маратонките на дъщеря си. И не успяха да изсъхнат на време. Ще си кажете: " И какъв е толкова важния урок в едното пране?". Още не съм стигнала до него. Та, да продължа с историята. Обух ѝ резервните пантофки на Мини маус, които тя сама си избра в магазина и които не сваляше с дни. Усмивката не слезе от лицето ѝ. Купихме ги точно за такива ситуации и си мислих колко съм предвидлива. Даже сама се потупах по рамото за великата идея.


Това, което не знаех, обаче, беше, че са твърде плитки и излизат от краката ѝ, когато се затича.

А голямата ми грешка бе, че я заведох на детската площадка. Освен нас имаше още 5 деца, заедно с майките си. Нито една от тези жени не пропусна да ми каже, че обувките ѝ са големи. Ама нито една. Първата не си спести коментара: "Когато моето дете прохождане, му бях купила специални мокасини.". Втората предложи да ми даде чорапи, за да ги сменя, третата ми обясни как нейното дете проходило не знам кога си. Бла, Бла, Бла... Досада!


През цялото време, което прекарахме там не спряха да ни гледат и обсъждат. Все едно сме експонати в музей. Беше ми толкова досадно да обяснявам на всяка една как детето ми всъщност си има маратонки, но просто са изпрани. На някои се наложи да им повторя и потретя, да се посмея на насила на глупавите им коментари. Само, за да ги накарам да млъкнат и да ни оставят да си играем и забавляваме. (Все пак затова бях е там, не да се покажем колко сме заможни.) Предполагам, излишно е да споменавам че дъщеря ми си прекара много забавно, в гонене да ѝ обуя обувките и си създадохме невероятни спомени. Аз със сигурност няма да забравя този ден, този смях.


Тези жени, обаче, се опитаха да ме засрамят за нещо толкова маловажно. И донякъде успяха. Ако говорим за ужасни примери, които можеш да дадеш на детето си - за мен този е сред водещите.

През цялото време се сдържах да не им кажа, че обувките на моето дете струват много повече от тези на техните. Нямах търпение да им затворя устите и да ги поставя на мястото им. Да се защитя, че не съм лоша майка, която купува евтини обувки на детето си. Но бързо осъзнах, че това с нищо няма да помогне, нито ще дам подходящ пример на дъщеря си. Аз самата не успявам да проумея как нещо толкова незначително, може да създаде подобни дискусии. На мен никога не ми се е случвало да погледна човек и да си кажа:" Как може да е с толкова евтини дрехи/обувки? Как може да не си купи определени марки? Какъв срам...". Нашето семейство не робува на марки и имена и не разбирам важността им за останалите.


Прибирайки се вкъщи, мъжът ми (нали ми е другарче в живота), ме изслуша. Не му спестих подробности. Споделих му всички свои чувства, мисли, ядове, възмущение. И това, което той каза след като приключих с излиянията си, направо ме разкъса.


Нещо, за което не се замислих в яда си, защото имам привилегията да не се отнася до мен. А ако се бях замисляла, отговорът ми към жените щеше да е коренно различен.

Думите му бяха: "Да, права си, но какво щеше да е, ако нямахме възможност да ѝ купим други обувки, а само тези? Как щеше да се почувстваш тогава от подобни коментари? Щяха направо да те смажат, да те разплачат. Трябваше да им кажеш да внимават с думите си.". Толкова бях ядосана на досадните материалистки, затова, че ме съдят, че изобщо не си дадох сметка какви късметлии сме. Има толкова много деца, които износват нечии стари обувки, някои дори ходят боси, за други семейства, купуването на чифт обувки значи да гладуват седмици. А аз съм седнала да се обяснявам на напълно непознати, защото са ме накарали да се чувствам неловко. Неловко от какво? Че пантофите ѝ не са скъпи? Че прекарвам време с детето си и не мисля само за материалното? Или, че вместо да обсъждаме и осъждам другите за изборите и финансовото им състояние, съм посветила вниманието си на нея? За кое от всичко по-точно? Аз научих ценен урок, дано съм успяла да ви го предам.


И за да завърша в хумористична насока - споменатия, така важен урок е - перете от рано и пускайте сушилнята си по два пъти, що се отнася до обувки.


Автор: Йолина | част от екипа на talks | #мамаавтор

Последни публикации

Виж всички
bottom of page