Защо малките деца са любопитни?
Водени от любопитство, хората се стремят да изследват света. В нито един момент от живота любопитството не е толкова силно, колкото в ранното детство.
Светът на малкото дете е изпълнен с нови вкусове за опитване, непознати хора за опознаване, нови игри за разгадаване, думи за разбиране, места за посещение и концепции за овладяване. Бебето и щъкащото детенце ще докосват, вкусват, помирисват, ще се катерят, ще пипнат с пръст, ще разглобят, ще гледат, слушат и ще научат повече отколкото през всеки друг етап в живота си. Просто така се учим.
Стъпка 1 - Сигурното начало!
Любопитството се развива, когато децата са в сигурна и позната среда. Спокойно момиченце на екскурзия до зоологическата градина с познат учител ще бъде развълнувано. Тя ще проучва и задава десетки въпроси. За разлика от нея, едно срамежливо или плахо хлапе, мълчаливо ще изтърпи екскурзията и ще изпитва предимно дискомфорт. В безопасни и познати условия ние търсим новостите. Когато се почувстваме объркани, търсим познатото. Изпитанието пред класните стаи в ранна детска възраст е учебната среда да бъде безопасна и позната, но и нова и стимулираща. А това е особено трудно, когато се съберат деца с различен темперамент, любознателност и начини на разучаване.
Съществуват ли индивидуални стилове на изследване?
Всяко дете ще изрази любопитството си по различен начин. Ако учителят донесе жаба в клас, едно може да поиска да докосне и вземе жабата, друго ще бъде отвратено от мисълта за докосване, но ще попита за какво мислят жабите или дали си имат приятели. Първото дете ще интересува от изследване на видимия външен свят, докато другото ще е любопитно за вътрешния, невидим, свят на взаимоотношенията.
Понякога стилът на изследване на малките деца може да бъде опасен. Те нямат кой знае какъв опит, но са ни наблюдавали от години. Виждали са ни да наливаме течности от бутилки и да пием, как поставяме метални предмети в електрически контакти, как се качваме се нависоко по стълби, поставяме касети във видеото, използваме запалка, за да запалим огън, и натискаме бутони на компютъра си. Малките деца са страхотни имитатори и когато любопитството им ги тласне към изследване, те използват всичките си налични сетива и набора си от наблюдения, за да се опитат да разберат света. 3-годишно дете може да постави вилица в електрически контакт, да се изкачи на прекалено високо, да сложи сандвич във видеото или да навре пръст в окото на бебето. Любопитството има и своята опасна страна, затова е необходимо е да се осигури безопасна и контролирана среда, за да може детето да изрази любопитството си по продуктивни и здравословни начини.
Какво да направим, когато детето изпитва трудност?
Тревожността пречи на ученето. При равни учебни условия, тревожното дете ще учи по-бавно и непълноценно в сравнение с друго, което се чувства в безопасност. Едно тревожно дете изисква специално внимание, увереност и утеха. С търпение от ваша страна това може да се постигне. Ако отделите време, за да го накарате да се почувства сигурно, самозадействалият се процес ще окаже благотворно въздействие, а допълнителното време, внимание и търпение в началото на учебната годината ще ви спести много часове извънредна работа. Освен това ще помогнете на такъв типа дете да се чувства по-комфортно с новостите, изследванията и радостите от овладените предизвикателства.
Можем ли да насърчаване на любопитството в класната стая или детската градина?
Споделеното откритие доставя най-голямо удоволствие. В класната стая или детската градина любознателното дете ще иска да сподели с вас своето откритие, а вниманието и радостта, които показвате ще насърчате положителното изследване.
Посещение в зоологическата градина, когато лъвовете спят и не се движат, може да бъде разстройващо за децата. Дайте на децата надежда, че следващото посещение може да бъде вълнуващо и възнаграждаващо преживяване. Способността да се надяват на вълнение и радост от ученето помага на децата да не се отказват при всяко обезкуражаващо учебно преживяване.
Източник: scholastic